— Както и да е — отвърна той. — И без това съм поръчал да го проучат задълбочено. Не вярвам и на една дума, която излиза през устата ти.
— Колко странно — контрирах аз. — Нямаше нищо против тази същата уста, когато се опитваше да я целунеш през всичките тези пъти.
По дяволите. Провокираше ме и аз се хванах. Вече губех разсъдъка си.
Лицето му помръкна, а ръката му се изстреля напред и ме издърпа на крака.
— Е, да — каза той, завличайки ме към вратата. — Започнах да мисля с главата, вместо с хуя си и виж колко бързо започна да се разкрива всичко.
Задърпах се, опитвайки да се измъкна, а той се засмя.
— Къде си мислиш, че отиваш? — попита.
— Няма да ходя никъде с теб, докато не ми кажеш какво става — отвърнах, борейки се с хватката му. Ухили се с толкова извратена усмивка, че една малка част в мен умря — тази, която досега беше вярвала, че е напълно невинен и нежен. Можеше и да е такъв, но тук и сега беше ядосан, съмнителен и готов да избухне всеки момент.
— Сами — каза той, ясно показвайки задоволството си от мъчението ми. — Хайде, нима мислиш, че имаш право на избор?
Спря да ме дърпа, аз спрях да се боря и двамата сключихме погледи в безмълвна борба за надмощие.
— Какъв ти е проблемът? — попитах, като спрях да се правя на уверена и смела. — Защо си ми толкова ядосан? Заради брат ти ли? Съжалявам, че умря, доволен ли си сега?
Стисна челюст толкова силно, че имах чувството, че всичките му зъби ще се натрошат на парченца и ще изхвърчат през устата му.
— По дяволите, толкова си заблудена — отвърна той, поклащайки глава. — Ядосан съм ти, защото те целунах, Сами, а след това разбрах, че всичко, което излиза от устата ти, е лъжа след лъжа!
— Не е вярно! — сопнах се аз. — Когато отвърнах на целувката ти, не беше лъжа.
Лукавата усмивка се върна на лицето му. Как мразех да я виждам. Не й беше мястото там и сърцето ми се късаше, че аз бях виновна за страданието му.
— Никой не се навърта дълго около мъж като баща ми, освен ако не иска да постигне нещо — каза той със смъртоносно спокоен глас. — Какво търсиш? Пари? Информация? Шпионираш ли ни? Защото нека ти кажа, никой не го е надцаквал. Той е шибаният Дорнан Рос, Саманта.
Е, нямаше какво да отвърна на това.
Защото беше прав.
— Тръгваме — каза рязко, дърпайки ме отново за ръката.
— Ами ако се противопоставя? — попитах аз.
— Нека ти го кажа по-ясно — поде той. — Докато не разбера каква игра играеш, няма да те изпусна от поглед.
— Ами ако никога не разбереш това, което си мислиш, че ще разбереш?
Той се приведе напред, прибирайки един кичур коса зад ухото ми в жест, който трябваше да бъде мил, но в този случай беше ужасяващ.
— Тогава значи ще си вързана за мен за доста дълго време, скъпа.
— Колко ужасно романтично — казах с насмешка и изтръгнах ръката си от хватката му.
Той се ухили с широка, фалшива усмивка и плъзна авиаторските си очила обратно върху лицето си.
— Побързай — каза той. — Или, кълна се, ще те нокаутирам и ще те завлека до клуба за косата.
Не можех да се спра.
— Ммм, звучи извратено — отвърнах, докато той ме избута през вратата, оставяйки я да се затръшне шумно зад нас.
Държах се наперено и уверено, но през цялото време едно малко гласче в мен крещеше: „Ще те разкрие“.
Единадесета глава
Пътуването обратно към клуба беше напрегнато, което изобщо не бе добре, тъй като се държах за човека, който искаше да ме съсипе. На няколко пъти, когато бяхме спрели на светофарите, планирах да скоча от мотора, да избягам колкото се може по-бързо, да взема Елиът и дъщеричката му, парите от сейфа и да издухам от Ел Ей.
Но сякаш Джейс усещаше какво ми се върти в главата, защото всеки път щом спирахме напълно, затягаше хватката си около китките ми.
Когато излязохме от гаража и влязохме в дългия коридор на клуба, който беше основната артерия за придвижване, отникъде не се чуваше и звук. Беше направо зловещо тихо и трябваше да си припомня, че полицията беше претършувала сградата едва преди няколко часа и беше напълно нормално мястото да се е превърнало в призрачен град.
Наежих се, когато Джейс притисна ръката си ниско на кръста ми и ме блъсна напред, карайки ме да се препъвам.
— Божичко — казах, като отстъпих настрани и се обърнах към него. — Просто ми казвай, когато искаш да вървя, става ли? Не е нужно да ме буташ напред-назад.