Дорнан се усмихна.
— Няма значение къде е, малката. Ще отидем при източника. Ще отидем до склада им и ще изгорим шибаното място до основи.
Знаех точно къде се намираше склада, тъй като бях ходила там с баща ми и Мариана, когато планираха бягството ни.
Само че този път тези, които щяха да изчезнат, бяха братята Рос.
Завинаги.
Дорнан напусна стаята малко след като бях успяла да натикам ръчно направените бомби в тайния джоб в дъното на куфара. В този момент ми се прииска да имах по-малка чанта, може би раница, но трябваше да се задоволя с това, с което разполагах, и да се моля, че някак си ще успея да я закача на мотора.
След което, разбира се, изпаднах в паника, размислих и разкъсах подплатата на дамската си чанта, като натиках бомбите вътре. Не се забелязваше особено благодарение на черните шевове и абсурдните й размери. Стигнах до заключението, че ако ще оставям огромният си сак, щях да нося презрамките на дамската си чанта като импровизирана раница.
След като обмислих идеята още малко, реших напълно да забравя за сака. Отворих го, извадих няколко чифта чисто бельо, една лятна рокля, чифт дънки и сандали и ги напъхах в дамската си чанта върху скритите оръжия за масово разрушение, които подмятах напред-назад.
Седнах на леглото, стиснах чантата в ръцете си и зачаках да ме повикат.
Затова не можех да не завъртя очи, когато Джаз се появи на вратата, хилейки се като идиот. Изправих се бързо и преметнах чантата си през рамо, желаейки нищо повече от това да изляза в коридора, преди да се окажа затворена тук с него.
Той блокира вратата с впечатляващите си размери, поставяйки и двете си ръце на касата така, че бях сполучливо заклещена.
— Знаеш ли, последния път, когато бяхме насаме, ни прекъснаха. Май ще трябва да наваксаме, а?
Погледът му обходи тялото ми, спирайки се върху бюста ми, който се подаваше изпод блузата.
— Съжалявам — присвих рамене, опитвайки се да се промуша покрай него. — В цикъл съм. Иначе офертата звучи прекалено добре, за да откажа.
Пропитите ми със сарказъм думи изглежда не разхлабиха ентусиазма му, нито нарастващата му ерекция, която издуваше провисналите му дънки.
— Винаги можеш да ми лапаш хуя — каза дрезгаво, като постави ръка на рамото ми, подканвайки ме по изключително груб начин да падна на колене.
Хвърлих му един сексапилен поглед, докато хапех устната си и гледах към ухиленото му лице.
— Ммм, звучи много примамливо — отвърнах с подигравателна сериозност. — Но ще пропусна.
Уви пръстите си около горната част на ръката ми и стисна силно.
— Може би ще те изчукам въпреки това. Малко кръв не може да ме уплаши.
„Може би ще е най-добре да те чукам, докато не закървиш.“ Беше като по-млада версия на баща си.
Засмях се, поклащайки глава.
— Мислиш ли за нещо друго, освен за чукане? — попитах сериозно, взирайки се в лицето му. Спомних си за хлъзгавите му от кръвта ръце, които се бяха увили около гърлото ми и изгарянето в ноздрите ми от отровената кока, след което се сетих за арогантната му физиономия, която се беше надвесила над мен преди шест години, докато се опитвах да го преборя, и нова вълна от омраза се разби в мен.
— Не точно — каза, усмихвайки ми се арогантно.
— Мисля, че бях достатъчно ясна, че не искам да имам нищо общо с теб, задник такъв — казах, опитвайки се да го избутам настрани и да изляза от стаята, която изведнъж стана изключително тясна.
Другата му ръка сграбчи свободното ми рамо и стисна силно.
— Още по-добре — простена, затягайки хватката си. — Изглежда ще крещиш доста. Обичам кучки, които крещят.
Кръвта ми закипя от ярост, а изражението на лицето му, когато забих коляното си в слабините му толкова силно, че ме заболя, беше безценно. Той простена и започна да се превива от болка.
— Шибана кучка — изръмжа, като се държеше за пакета с две ръце, докато аз се промуших покрай него, за да изляза от стаята.
— Винаги можеш да лапаш моя хуй — казах, като минах бавно покрай него и закрачих надолу по коридора.
Отправих се към гаража, влизайки в огромното, безлично пространство, точно когато Дорнан изнасяше разгорещена реч на четирима от синовете си — Джейс, Дони, Мики и Ант. Навъртах се отстрани, докато Дони не ме забеляза.
— Изчезвай — каза той. — Това е семейна среща.
— Всичко е наред — намеси се Дорнан, вдигайки ръка. — Тя идва с нас.