— Тя ще идва? — разбесня се Мики. — Защо, по дяволите, ще идва?
— Защото аз казах така, мамка му! — извика Дорнан. — Искаш ли да дойдеш, или искаш да стоиш тук като малко лайненце, докато ние отмъщаваме за братята ти?
Джаз ме погледна злобно, докато минаваше куцайки покрай мен и се включи в разговора.
— Кучката даже не може да стои права — каза презрително. — Наистина ли мислиш, че ще може да седи отзад на мотора с часове?
Лицето на Дорнан се смекчи моментално.
— Вземи я в колата си, Джейсън — каза уморено. — По дяволите, все още изглежда като мъртвец.
Джейс просто ме изгледа, преди да извърне поглед към баща си.
— Май и ти ще е най-добре да си с колата — прошепнах с подигравателно съжаление на Джаз, който беше толкова близо до мен, че раменете ни почти се докосваха. — Изглеждаш така, сякаш едва ходиш. Наистина ли мислиш, че ще можеш да седиш на мотора с часове?
Имах чувството, че искаше да ме удари с юмрук в лицето, затова му се усмихнах сладникаво.
— Май си права — промърмори той, така че само аз да го чуя. — Може би ще ти разцепя задника от чукане на задната седалка, докато малкото ми братче кара.
Върнах вниманието си обратно върху Дорнан, като правех всичко възможно да не показвам гнева, който бушуваше в мен. Щеше да е толкова хубаво, когато натисна спусъка и овъгля шибаняците.
— Готови ли сте? — попита Дорнан. Всички изсумтяха и промърмориха в отговор. — Добре — каза той, като преметна единия си крак през мотора. — Да изчезваме оттук. Джейс, ще се видим с вас двамата там.
Джейс кимна сковано и отстъпи назад, докато останалите се качиха на моторите и ги форсираха шумно. Звукът беше толкова силен, че едва се сдържах да не запуша ушите си с пръсти. Това би изглеждало като признак на слабост, а последното, което исках, е да изглеждам мекушава пред тези хора.
Вратата се отвори и Дорнан изчезна, оставяйки облак от дим след себе си. Стори ми се странно, затова загледах останалите, като потегляха, и видях, че от ауспусите им не излизаше никакъв дим. Скоро силното бучене намаля и изчезна напълно, оставяйки ни двамата с Джейс сами само с мотора му помежду ни.
Обърна главата си бавно настрани, за да ме погледне, както някой би гледал към умряла хлебарка на пода или кучешко лайно на обувката си.
Повдигнах рамене.
— Май в крайна сметка наистина ще съм залепена за теб.
Той сграбчи сака си и тръгна към изхода, оставяйки ме сама в безлюдния гараж. Направи няколко крачки, преди да се обърне към мен с леден глас.
— Побързай — каза. — И без това вече закъсняваме щом ще сме с колата.
Дванадесета глава
Отне ни три часа да стигнем до дестинацията. Три часа, прекарани в мълчание и тук-там няколко от обичайните странни кратки диалози, подхванати от мен и приключени от него.
Беше крещяща разлика от страстните целувки и дългите разговори, които бяхме споделяли през последните няколко месеца и това караше сърцето ми да се свива от болка.
— Къде отиваме? — попитах два часа след потеглянето ни.
— Мексико — отвърна Джейс монотонно.
— Нямам паспорт — напомних му. — Какво смятате да правите и без това?
Обърна се да ме изгледа, докато ускоряваше по магистралата.
— Зависи.
Косъмчетата по ръцете ми настръхнаха и внезапно ми стана много студено.
— Зависи от какво? — попитах.
Не ми отговори. Стоях спокойно с ръце в скута в продължение на пет минути, но подигравателното му отношение ме изкарваше извън релси, а и не бях забравила, че вече напълно се чувствах като затворник. Преди, когато Дорнан ме затваряше, поне имах Джейс да се грижи за мен и да ме държи далеч от смъртта.
Сега имах чувството, че ще бъде първият, който ще натисне спусъка, ако се стигнеше до това.
— Моля те, говори с мен — казах, умолявайки го с поглед.
Погледна ме така, сякаш бях парче месо от някое мъртво животно, размазано на пътя, след което върна погледа си отново напред.
— Нямам какво да кажа — отвърна хладно.
В гърдите ми забушува паника и усетих как започваше да ми става трудно да си поемам въздух. Скапаното жужене в ушите и стомаха ми се беше върнало като ято разгневени оси, които ме атакуваха отвътре с отровните си жила.
Чувствах се толкова безпомощна, че ми се искаше да зарева. Щеше да ме разкрие. Щеше да разбере, че съм момичето, което беше мислил за мъртво в продължение на шест години, щеше да разбере, че съм момичето, което беше убило братята му, и щеше да ме застреля в главата.