Той пусна раменете ми и постави ръцете си от двете страни на лицето ми, подканвайки ме да се надигна от земята, към която ме беше притиснал.
— Джулиет — прошепна и начинът, по който каза името ми, истинското ми име, накара душата ми да се разпали.
— Не съжалявам — изревах инатливо и го погледнах в очите. — След това, което ми причиниха… нито един от тях не страда достатъчно.
Ръцете му ме стиснаха по-силно, когато затворих очи.
Това беше. Щеше да ми прекърши врата.
Цялото ми тяло потрепери, когато усетих устните му върху своите да ме целуват с такъв плам, че можехме да осветим и небето над нас. Не можех да направя друго, освен да отвърна на целувката, докато в един-единствен миг тялото ми успя да предаде копнежа и отчаянието, които бях таила в себе си през последните шест години.
Да целувам Джейсън Рос отново беше по-хубаво, отколкото си бях представяла, че ще бъде. Ръцете му се плъзнаха към бедрата ми и той ме придърпа по-близо, като се притисна в мен, карайки сърцата ни да затуптят учестено в унисон.
И ако кажех, че ми се искаше този момент да се развие по друг начин, щях да излъжа. Защото краят винаги щеше да бъде един и същ — грандиозна гибел. Винаги щеше да разбере коя бях в действителност. Че стоях пред него жива и здрава и изпълнявах отмъщението си. Не предполагах, че ще се досети толкова рано, но беше умен и аз го бях подценила.
— Божичко — прошепна измежду жадните целувки, — Джулз, ти си тук. Ти си тук. — Топлите му ръце се спуснаха по разголения ми стомах, докато тениската ми висеше отстрани, разкъсана на две само преди няколко мига от него в желанието си да докосва всяка открита част от тялото ми. Беше по-скоро отчаян, отколкото сексуален акт, с който молеше да разбере дали всичко това бе истина.
Най-накрая се откъсна от мен и видях, че и в неговите очи блестяха сълзи.
— Няма да те убивам — каза дрезгаво. — За какъв ме мислиш?
Отдръпнах се леко, усещайки огнени пламъци навсякъде по кожата си, където ме бе докосвал.
— Мисля те за син на Дорнан — отвърнах печално. — А ти току-що целуна момичето, което ще го убие.
Погледът му се спусна от очите към устните ми и той се притисна отново към мен и ме зацелува страстно. Бях объркана, но не се противях. Преди няколко минути беше направо бесен. Нямаше ли да ме убие заради нещата, които бях извършила?
Устните му се откъснаха от моите и оставиха горещи следи от целувки по врата ми.
— Ще спра — каза задъхано между целувките. — Само кажи и спирам, заклевам се.
Прокарах пръстите си през късата му коса, усещайки всяко едно косъмче като трепет по свръхчувствителните си нерви.
— Не спирай — отвърнах, а от очите ми потекоха сълзи. — Моля те, не спирай никога повече.
Знаех, че рано или късно щеше да спре да ме целува, след което отново щеше да се ядоса и щеше да иска да знае защо. Но сега, застинали във времето, докато целувах момчето, което бях изгубила преди всичките тези години, не можех да не си мисля, че дори и да ме убиеше после, първо щяхме да изживеем това.