— Чуваш ли, Самуел — подзе Кенеди, като сграбчи доктора за ръката, — ако го убият тая нощ?
— Не ми се вярва, приятели мои. Тия диви племена избиват пленниците си през деня. Трябва им слънце!
— Да използувам ли тъмнината, за да се промъкна до тоя нещастник? — попита шотландецът.
— Аз ще дойда с вас, господин Дик!
— Стойте, приятели! Стойте! Това решение ви прави чест, вие сте великодушни и храбри, но ще изложите на опасност всички нас и ще навредите още повече на този, когото искаме да спасим.
— Защо? — попита Кенеди. — Диваците се изплашиха и се пръснаха! Те няма да се върнат.
— Дик, моля те, послушай ме. Мисля за общото благо. Ако случайно те заловят, всичко ще пропадне!
— Но този нещастник чака, надява се! Никой не му се обажда! Никой не му отива на помощ! Той навярно си мисли, че така му се е сторило, че нищо не е чул!…
— Можем да го обнадеждим — каза доктор Фергюсън. И прав сред мрака той сви ръцете си като тръба и извика силно на езика на чужденеца:
— Който и да сте, имайте доверие! Трима приятели бдят над вас!
Страшен вой му отговори и заглуши навярно гласа на пленника.
— Колят го! Ще го заколят! — извика Кенеди. — Нашата намеса само ускори часа на неговата смърт! Трябва да действуваме!
— Но как, Дик? Какво смяташ да правиш в тоя мрак?
— О! Ако беше светло! — викна Джо.
— Какво ако беше светло? — запита някак особено докторът,
— Много просто, Самуел — отвърна ловецът. — Щях да сляза на земята и да прогоня тая паплач с изстрели.
— А ти, Джо? — попита Фергюсън.
— Аз, господарю, щях да действувам по-предпазливо, щях да обадя на пленника в коя посока да бяга.
— И как щеше да му обадиш това?
— Със стрелата, която улових, като летяхме — щях да вържа за нея една бележка или чисто и просто щях да му извикам високо — нали тия негри не разбират нашия език.
— Плановете ви са неосъществими, приятели мои. Най-голямата трудност за тоя нещастник ще бъде да избяга, дори ако допуснем, че ще успее да излъже бдителността на своите палачи. А ти, драги ми Дик, с много смелост и като използуваш страха, който ще всеят нашите огнестрелни оръжия, може би ще успееш. Но ако се провалиш, си загубен и ще трябва да спасяваме двама души вместо един. Не? Всички вероятности за успех трябва да бъдат на наша страна и да действуваме другояче.
— Но да действуваме веднага — възрази ловецът.
— Може би! — отвърна Самуел, като наблегна на тая дума.
— Ах, господарю, да не сте в състояние да разпръснете мрака?
— Кой знае, Джо?
— Ако направите такова нещо, ще ви провъзглася за първия учен в света.
Докторът помълча известно време — той размишляваше. Двамата му спътници го гледаха развълнувани. Те бяха крайно възбудени от това особено положение. Фергюсън скоро взе думата:
— Ето моя план — започна той. — Остават ни двеста ливри баласт, тъй като торбите, които взехме, още не са пипнати. Предполагам, че този пленник, човек явно изтощен от страданията, тежи колкото един от нас. Ще ни останат още около шестдесет ливри, които ще хвърлим, за да се издигнем по-бързо.
— Какво смяташ да правиш? — попита Кенеди.
— Ето, Дик, ти разбираш добре, че ако се добера до пленника и ако хвърля количество баласт, равно на неговото тегло, няма да променя с нищо равновесието на балона. Но тогава, ако искам да се издигна по-бързо далеч от това племе негри, трябва да употребя по-силни средства от горелката, Уверен съм, че като хвърля излишния баласт, когато потрябва, ще се издигна много бързо.
— Това е ясно.
— Да, но има едно неудобство. За да се спусна после, ще трябва да загубя количество газ, съразмерно на излишния баласт, който съм хвърлил. А газът е ценно нещо. Но не може да се съжалява за загубата му, когато става дума за спасяването на един човек.
— Имаш право, Самуел, ние трябва да пожертвуваме всичко, за да го спасим!
— Да действуваме тогава! Наредете торбите на борда на коша така, че да можем да ги изхвърлим изведнъж.
— А тъмнината?
— Тя ще скрива нашите приготовления и ще се разпръсне чак когато те бъдат привършени. Погрижете се всички оръжия да ни бъдат под ръка. Може да се наложи да стреляме. Карабината има един изстрел, двете пушки — четири, двата револвера — дванадесет, всичко седемнадесет изстрела, които могат да бъдат дадени за четвърт минута. Но може да няма нужда да стреляме. Готови ли сте?
— Готови сме — отвърна Джо.
Торбите бяха наредени, оръжието беше готово.
— Добре — каза докторът. — Отваряйте си добре очите. Джо ще трябва да хвърли баласта, а Дик да отвлече пленника. Но няма да правите нищо, преди да съм дал нареждане. Джо, иди откачи първо котвата и се върни бързо в коша.