Тия туземци с високо чело, с къдрави коси и почти орлов нос, изглеждаха горди и умни. Но присъствието на „Виктория“ много ги плашеше. Конници препускаха във всички посоки. Скоро стана явно, че войските на управителя се събират, за да сразят необикновения враг. Джо напразно размахваше кърпички, най-различни по цвят — не постигна нищо.
А шейхът, заобиколен от своя двор, поиска тишина и произнесе реч, от която докторът не разбра нищо. Тя беше на арабски, примесен с бигхирми. Разбра само, по международния език на движенията, че го канят изрично да си отиде. И той желаеше това. Но нямаше вятър и му беше невъзможно. Неподвижният балон разгневи страшно управителя и придворните му започнаха да крещят, за да прогонят чудовището.
Особени бяха тия придворни, облечени с по пет или шест шарени ризи. Те имаха грамадни кореми, някои от които изглеждаха изкуствени. Докторът зачуди другарите си, като им каза, че по този начин те угодничат пред султана. Дебелината на корема съответствуваше на честолюбието им. Тия дебели мъже ръкомахаха и крещяха, особено един от тях, който навярно беше първият министър, ако неговата пълнота беше възнаградена. Тълпата негри присъединяваше своя вой към крясъците на придворните и ръкомахаше като тях, подобно на маймуни, така че се получаваше едно единствено и мигновено движение на десет хиляди ръце.
Когато видяха, че тия заплахи не са достатъчни, прибягнаха към други, по-страшни. Войници, въоръжени с лъкове и стрели, се строиха в боен ред. Но „Виктория“ вече се издуваше и се издигаше спокойно извън обсега на стрелите им. Тогава управителят грабна своя мускет и го насочи към балона. Но Кенеди го следеше и с един куршум на карабината си разби пушката в ръцете на шейха.
При тоя неочакван изстрел всички побягнаха. Скриха се веднага в колибите си и през целия ден никой не се мярна из града.
Настана нощ. Нямаше вече никакъв вятър. Трябваше да се примирят и да останат неподвижни на триста стъпки над земята. Никакъв огън не светеше в мрака. Цареше мъртва тишина. Докторът стана по-предпазлив. Тая тишина можеше да крие някаква примка. И Фергюсън имаше право да бъде нащрек. Към полунощ целият град сякаш пламна. Стотици огнени бразди се кръстосваха като ракети и се преплитаха в мрежа от пламъци.
— Странно явление! — пошепна докторът.
— Боже, прости ми, но пожарът сякаш се издига и приближава към нас! — забеляза Кенеди.
И наистина сред страшни викове и изстрели от мускети огнената маса се издигаше към „Виктория“. Джо се приготви да изхвърля баласт. Фергюсън скоро си обясни това явление.
Хиляди гълъби със запалително вещество на опашката бяха хвърлени към „Виктория“. Изплашени, те летяха нагоре и чертаеха огнени зигзази в простора. Кенеди започна да стреля с всичките оръжия в това ято. Но какво можеше да направи срещу безчетната армия? Гълъбите вече окръжаваха коша и балона, който отразяваше светлината и сякаш беше увит в огнена мрежа. Докторът не се поколеба, хвърли буца кварц и се издигна високо над опасните птици. Два часа те се мяркаха тук-таме в мрака. После лека-полека броят им намаля и те угаснаха.
— Сега можем да спим спокойно — рече докторът.
— Умно са го измислили тия диваци! — обади се Джо.
— Да, те използуват доста често такива гълъби, за да подпалват сламените покриви в селата. Но този път селото летеше по-високо от техните летящи подпалвачи!
Тридесет и първа глава
Към три часа сутринта Джо, който беше на пост, видя най-после, че градът се движи под краката му, „Виктория“ пак започваше да лети. Кенеди и докторът се събудиха.
Докторът погледна компаса си и с удоволствие установи, че вятърът ги носеше към север-северозапад.
— Имаме голямо щастие — заяви той. — Във всичко ни върви. Още днес ще открием езерото Чад.
— Голямо ли е то? — попита Кенеди.
— Доста, драги ми Дик. Най-голямата дължина и най-голямата ширина на това езеро е сто и двадесет мили.
— Разходката ни над водна шир ще поразнообрази нашето пътешествие.
— Струва ми се, че нямаме право да се оплакваме. То е много разнообразно и протича при най-добрите възможни условия.
— Разбира се, Самуел. Като изключим лишенията в пустинята, не сме били изложени на никаква сериозна опасност.
— Истината е, че нашата храбра „Виктория“ винаги се е държала чудесно. Днес е 12 май. Ние тръгнахме на 18 април. С други думи, пътуваме двадесет и пет дни. Още десетина дни и ще пристигнем.
— Къде?
— Нямам никаква представа. Но какво значение има това?
Пътешествениците летяха право по течението на Шари. Прекрасните брегове на тая река се губеха под сенките на дърветата с различни багри. Лиани и пълзящи растения се виеха от всички страни и се преплитаха в чудни цветове. Крокодилите си играеха на слънцето или се гмуркаха във водата бързо като гущери.