Така прелетяха над областта Маватай сред богата и зелена природа. Към девет часа сутринта доктор Фергюсън и приятелите му стигнаха най-после южния бряг на езерото Чад. И тъй, тук беше това Каспийско море на Африка, чието съществуване дълго време пренебрежително бе смятано за басня, това вътрешно море, до което стигнаха само експедициите на Денхам и на Барт. Докторът се опита да определи сегашните му очертания, вече много по-различни от очертанията му през 1847 година. И наистина невъзможно е да се начертае карта на това езеро. То е заобиколено с тинести и почти непроходими блата, в които Барт бе помислил, че ще загине. От година на година тия блата, покрити с тръстика и с папирус, висок петнадесет стъпки, се сливат със самото езеро. Често градовете, разположени на бреговете му, също биват залени, както се случи с Нгорну в 1856 година, и сега хипопотамите и алигаторите се гмуркат на самите места, където се е издигал Борну.
Слънцето лееше ослепителните си лъчи върху тихата вода, а на север двете стихии се сливаха в един и същ хоризонт.
Докторът поиска да установи каква е водата, която дълго време се смяташе за солена. Нямаше никаква опасност да се приближат към повърхността на езерото и кошът прелетя над нея като птица, на пет стъпки височина.
Джо потопи едно шише и го извади пълно до половина. Вкусиха я и се оказа, че не е добра за пиене и че има известен вкус на натриев карбонат.
Докато докторът вписваше изводите от своето проучване, край него екна изстрел. Кенеди не беше устоял на изкушението да стреля по един чудовищен хипопотам. Той си дишаше спокойно и изчезна при изстрела — коническият куршум на ловеца изглежда само го уплаши.
Тридесет и втора глава
След като стигна езерото Чад, „Виктория“ срещна течение, което извиваше по̀ на запад. Няколко облака правеха по-умерена дневната горещина. Чувствуваше се прочее известна прохлада над необятната водна шир. Но към един часа балонът пресече косо част от езерото и отново полетя над сушата на седем-осем мили височина.
Докторът, малко ядосан, в началото от посоката, не помисли вече да се оплаква, когато съгледа града Кука, прочутата столица на Борну. Той я зърна само за миг, оградена със стени от бяла глина. Няколко доста груби джамии се издигаха внушително над множеството зарове, на които приличат арабските къщи. В дворовете и по площадите растяха палми и каучукови дървета, увенчани със свод от листа, широк повече от сто стъпки. Джо забеляза, че тия грамадни слънчобрани съответствуваха на силата на слънчевите лъчи и направи няколко много любезни заключения за провидението.
Кука се състои всъщност от два различни града, разделени от дендал — широк булевард от триста разтега, задръстен в тоя миг от конници и пешеходци. От едната страна се разстила богатият град с високите си и просторни къщи, а от другата се гуши бедният град, жалка купчина от схлупени островърхи колиби, където живее в неволя бедно население, тъй като Кука не е нито търговски, нито промишлен град.
Кенеди намери, че със своите две напълно различни части той прилича донякъде на Единбург, но на Единбург, разположен в равнина.
Пътешествениците хвърлиха само бегъл поглед върху града, защото въздушните течения в тоя край са променливи и противен вятър ги грабна изведнъж и ги върна на четиридесет мили над Чад.
Тогава се разгърна нова гледка. Те можеха да преброят множеството острови на езерото, населени с бидиомахи, много страшни кръвожадни пирати, чиято близост е също така опасна като близостта на туарегите в Сахара. Тия диваци се готвеха да посрещнат смело „Виктория“ с камъни и стрели, но тя премина бързо над островите, сякаш прелиташе над тях като гигантски бръмбар.
В това време Джо се взираше в хоризонта и като се обърна към Кенеди, му каза:
— Вие мечтаете само за лов, господин Дик. Ей богу, ето работа тъкмо за вас!
— Какво има, Джо?
— И този път господарят ми няма да ви забрани да стреляте.
— Но какво има?
— Виждате ли там онова ято големи птици, които летят към нас?
— Птици ли? — извика докторът и грабна далекогледа.
— Виждам ги — заяви Кенеди. — Те са най-малко дванадесет.
— Четиринадесет, ако нямате нищо против — поправи го Джо.
— Дай боже да са много вредни, та милозливият Самуел да няма нищо против!
— Аз нямам какво да кажа — отвърна Фергюсън, — но бих предпочел да видя тия птици далеч от нас!