— Хвърляйте! Хвърляйте още! — извика за последен път докторът.
— Няма вече нищо — каза Кенеди.
— Има! — отвърна кратко Джо, като се прекръсти бързо. И скочи от коша.
— Джо! Джо! — извика ужасен докторът.
Но Джо не можеше вече да го чуе. Облекчена, „Виктория“ полетя нагоре, издигна се на хиляда стъпки във въздуха, а вятърът нахлу в разкъсаната риза и я понесе към северните брегове на езерото…
— Загина! — махна отчаяно ловецът.
— Загина, за да ни спаси! — отвърна Фергюсън.
И от очите на двамата смели мъже се търкулнаха две едри сълзи. Наведоха се, за да открият някаква следа от клетия Джо, но бяха вече далеч.
— Какво да направим? — попита Кенеди.
— Ще слезем на земята веднага щом имаме възможност, Дик, и ще чакаме.
След като измина шестдесет мили, „Виктория“ кацна върху пуст бряг, на север от езерото. Котвите се закачиха за едно ниско дърво и ловецът здраво ги закрепи.
Настана нощ, но Фергюсън и Кенеди не можаха да мигнат.
Тридесет и трета глава
На следния ден, 13 май, пътешествениците проучиха най-напред брега, на който се намираха. Той беше като островче с твърда почва сред грамадно блато. Около тая твърда суша се издигаха тръстики, високи колкото европейски дървета, и се простираха, докъдето стигаше погледът. В тия непроходими блата „Виктория“ се намираше в безопасност. Трябваше да се пазят само откъм езерото. Необятната водна площ се разширяваше, особено на изток, и нищо не се виждаше на хоризонта — нито континент, нито острови.
Двамата приятели не се решаваха още да заговорят за нещастния си другар. Кенеди пръв сподели своите предположения с доктора.
— Джо може да не е загинал — каза Дик. — Той е опитен момък и е рядък плувец. Колко леко преплува Фрайт оф Форт в Единбург. Ще го видим пак. Кога и как, не зная. Но и ние от своя страна трябва да направим всичко възможно, за да му помогнем да ни намери.
— Чул те господ, Дик! — отвърна развълнуван докторът. — Ние ще направим всичко, за да намерим нашия приятел! Но да се оправим най-напред. Да освободим първо „Виктория“ от външната риза, която е вече излишна. Така ще се облекчим от значителен товар — от шестстотин и петдесет ливри, — а това си заслужава труда.
Докторът и Кенеди се заловиха за работа. Те изпитаха големи трудности. Трябваше да късат парче по парче извън редно здравата тафта, да я режат на тесни ивици, за да я измъкнат от плетките на мрежата. Цепнатината от клюновете на хищните птици беше дълга няколко стъпки.
Тая работа им отне най-малко четири часа. Но накрая вътрешният балон бе напълно освободен и изглежда никак не беше пострадал. „Виктория“ намаля с една пета. Разликата бе доста чувствителна и Кенеди се учуди.
— Ще издържи ли? — обърна се той към доктора.
— Не се безпокой за това, Дик. Ще възстановя равновесието и ако бедният ни Джо се завърне, ще продължим заедно ежедневния си полет.
— Ако не се лъжа, Самуел, когато падахме, намирахме се близо до някакъв остров.
— Наистина и аз си спомням това. Но този остров, като всички острови в Чад, е навярно населен с пирати и убийци. Тия диваци вероятно са били свидетели на нашата злополука и попадне ли Джо в ръцете им, какво ще стане с него, ако суеверието не го спаси?
— Повтарям ти, че ще се спаси. Вярвам в неговата хитрост и в ума му.
— И аз разчитам на това. Сега, Дик, ти ще отидеш на лов наоколо, но без да се отдалечаваш много. Налага се да възстановим храната, по-голямата част от която пожертвувахме.
— Добре, Самуел. Няма да се бавя много.
Кенеди взе двуцевна пушка и тръгна през високата трева към доста близка гора. Честите изстрели подсказаха скоро на доктора, че ловът ще бъде обилен.
През това време Фергюсън се зае да опише запазените предмети в коша и да установи равновесието на втория аеростат. Оставаха около тридесет ливри пемикан, малко чай и кафе, галон и половина ракия, съвсем празен сандък за вода. Всичкото сушено месо бе изчезнало.
Докторът знаеше, че със загубата на водорода в първия балон подемната сила се беше намалила с около деветстотин ливри. И той трябваше да възстанови равновесието въз основа на тая разлика. Новата „Виктория“ имаше шестдесет и седем хиляди кубически стъпки обем и съдържаше тридесет и три хиляди четиристотин и осемдесет кубически стъпки газ. Апаратът за разширяване на водорода изглеждаше в добро състояние: батерията и серпантината не бяха повредени. И тъй подемната сила на новия балон беше около три хиляди ливри. Като събра тежестта на апарата, на пътешествениците, на водата, на коша и на принадлежностите му и като добави петдесет галона вода и сто ливри прясно месо, докторът получи кръглото число две хиляди осемстотин и тридесет ливри. Можеше да вземе сто и седемдесет ливри баласт за непредвидени случаи и аеростатът щеше да бъде тогава в равновесие с околната атмосфера.