Той взе всички мерки последователно и замени тежестта на Джо с допълнителен баласт. Целият ден мина в тия приготовления и те свършиха, когато Кенеди се върна. Ловецът дойде с добър лов. Носеше цял товар гъски, диви патици, бекасини, червеноглави маници и буличета. Залови се да изчисти дивеча и да го опуши. Всяка птица бе забодена на тънка пръчка и провесена над огън от зелени клони. Когато Кенеди сметна, че дивечът е добре опушен, а той разбираше добре от тая работа, прибра го в коша.
На следния ден ловецът трябваше да попълни запасите си.
Вечерята свари пътешествениците на работа. Вечеряха пемикан, сухари и чай. След като възбуди апетита им, умората ги приспа. При дежурството си всеки се взираше в мрака и понякога му се струваше, че долавя гласа на Джо. Уви! Гласът, който искаха да чуят, се намираше много далеч! При първите слънчеви лъчи докторът събуди Кенеди.
— Дълго мислих какво да направим, за да намерим нашия другар — каза му той.
— Каквото и да решиш, Самуел, аз съм съгласен. Говори.
— Преди всичко трябва да се обадим на Джо.
— Разбира се! Добрият момък може да си помисли, че сме го изоставили!
— Той ли! Той ни познава много добре! Никога такава мисъл не би му минала през ума, но трябва да разбере къде се намираме?
— Как така?
— Ще се качим в коша и ще се издигнем във въздуха.
— Ами ако вятърът ни отвлече?
— Няма такава опасност за щастие. Виж, Дик, вятърът ни връща над езерото и това обстоятелство, което вчера щеше да бъде опасно, днес ще бъде благоприятно. Ние трябва да гледаме само да се задържим през целия ден над необятната водна шир. Джо положително ще ни види там, където погледите му ще бъдат непрестанно насочени. Може би даже ще успее да ни обади къде се намира.
— Ако е сам и свободен, положително ще направи това.
— Даже и да не е свободен — продължи докторът. — Туземците нямат обичай да затварят пленниците си и той ще ни види и ще разбере, че го търсим.
— Но ако най-после не открием никакъв знак — подзе Кенеди, — защото трябва да предвидим всички случаи, ако не е оставил никаква диря след себе си, какво ще правим?
— Ще се опитаме да се върнем над северния край на езерото, като летим така, че да се виждаме, колкото се може повече. Там ще чакаме, ще изследваме крайбрежието, ще претърсим бреговете, до които Джо положително ще се опита да се добере, и не ще напуснем тоя край, преди да сме направили всичко, за да го намерим.
— Да тръгваме тогава — предложи ловецът.
Докторът определи точно местоположението на островчето, което щеше да напусне. Той изчисли по картата си и по местоположението му, че то се намира на северния бряг на Чад, между град Лари и село Инжемени, които беше посетил майор Денхам. През това време Кенеди попълни запаса прясно месо. Макар че по околните блата имаше следи от носорози, ламантини и хипопотами, не срещнаха нито едно от тия грамадни животни. В седем часа сутринта котвата бе откачена от дървото с големи усилия, а бедният Джо се справяше толкова лесно с тая работа. Газът се разшири и новият балон „Виктория“ се издигна на двеста стъпки във въздуха. Той се завъртя в началото неуверено около себе си. Но после доста силно течение го подхвана и го понесе над езерото и след малко той полетя със скорост двадесет мили в час.
Докторът поддържаше непрестанно между двеста и петстотин стъпки височина, Кенеди често стреляше с карабината си. Пътешествениците се приближаваха дори непредпазливо над островите, претърсваха с поглед горите, храстите, гъсталаците, взираха се навсякъде, където някоя сянка или пък някоя пукнатина в канарите можеше да подслони техния другар. Спускаха се към дългите пироги, които браздяха езерото. Видеха ли ги, рибарите се хвърляха във водата и се връщаха бързо на острова си, без да прикриват ни най-малко своя страх.
— Няма нищо — каза Кенеди, след като търсиха два часа.
— Търпение, Дик, и да не се отчайваме. Навярно сме близо до мястото на произшествието.
В единадесет часа „Виктория“ бе изминала деветдесет мили. Тогава срещна ново течение, което под почти прав ъгъл я носи около шестдесет мили на изток. Тя се виеше над много голям и гъсто населен остров — докторът реши, че трябва да е остров Фарам, където се намира столицата на бидиомахите. Той очакваше, че Джо ще изскочи от някой храст, ще се затича, ще го извика. Ако беше свободен, лесно щяха да го отвлекат. Ако беше пленник, щяха да го спасят по същия начин, по който спасиха мисионера, и той скоро щеше да се присъедини към приятелите си. Но никой не се появи, никой не се мярна! Просто да се отчаеш.