В два часа и половина се появи Тангалия, село, разположено на източния бряг на Чад, крайната точка, достигната от Денхам по време на пътешествието му.
Докторът започна да се безпокои от постоянната посока на вятъра. Чувствуваше, че лети на изток, че се носи към центъра на Африка, към безкрайните пустини.
— Трябва непременно да спрем — каза той — и дори да слезем на земята. Най-много заради Джо ще трябва да се върнем над езерото. Но преди това нека се опитаме да намерим противоположно течение.
Повече от час той търси на различни височини. „Виктория“ продължаваше да се отклонява към сушата. Но за щастие на хиляда стъпки височина много силен вятър я понесе на северозапад.
Невъзможно беше Джо да е останал на някой остров в езерото. Той положително би намерил начин да се обади. Навярно е бил извлечен на сушата. Така си помисли докторът, като видя пак северния бряг на Чад. А да се предположи, че Джо се е удавил — недопустимо е. Но една ужасна мисъл мина през ума на Фергюсън и на Кенеди: има много каймани в тоя край! Но никой не се реши да изкаже своя страх. Ала той ги обзе така силно, че докторът каза без всякакви заобикалки:
— Крокодилите се срещат само по бреговете на островите и на езерото. Джо е достатъчно ловък, за да ги избегне. Прочее те не са тъй опасни и африканците се къпят безнаказано, без да се боят от тях.
Кенеди не отговори. Предпочиташе да не разглежда тая ужасна възможност.
Докторът забеляза град Лари към пет часа вечерта. Жителите му събираха памук пред колиби, оплетени от тръстика, сред чисти и грижливо поддържани, оградени памукови полета. Имаше около петдесет колиби в лека падина сред равнина, която се разстилаше между ниски планини. Силният вятър носеше балона по-напред, отколкото докторът желаеше. Но той промени за втори път посоката му и го върна точно на мястото, откъдето бяха тръгнали, на същото това твърдо островче, където прекараха миналата нощ. Но котвата не срещна клоните на дървото, а се закачи за жилава купчина тръстика, примесена с гъста блатна тиня. Докторът с мъка задържаше аеростата, но с настъпването на нощта вятърът стихна и двамата приятели бдяха заедно, почти отчаяни.
Тридесет и четвърта глава
Към три часа сутринта вятърът се засили и задуха така, че за „Виктория“ стана опасно да стои близо до земята. Тръстиката шибаше нейната риза и застрашаваше да я разкъса.
— Трябва да тръгнем, Дик — каза докторът. — Не можем да останем при това положение.
— А Джо, Самуел?
— Аз не го изоставям! Не, разбира се! И дори ураганът да ме отнесе сто мили на север, ще се върна! Но тук всички сме изложени на голяма опасност.
— Да тръгнем без него ли! — извика дълбоко наскърбен шотландецът.
— Да не мислиш, че и на мене не ми се къса сърцето — каза Фергюсън. — Нали се подчинявам на една крайна необходимост?
— На твое разположение съм — отговори ловецът. — Да тръгваме.
Но тръгването беше много трудно. Дълбоко затъналата котва не се поддаваше на усилията им, а балонът теглеше в обратна посока и още повече затрудняваше изваждането й. Кенеди не можа да я измъкне. Пък и в случая положението ставаше много опасно, защото „Виктория“ можеше да излети, преди той да се качи на нея.
Докторът накара шотландеца да влезе в коша, тъй като не искаше да се излага на такава опасност, и се реши да пререже котвеното въже. „Виктория“ отскочи на триста стъпки във въздуха и литна право на север.
Фергюсън не можеше да направи нищо друго, освен да се покори на бурята. Скръсти ръце и потъна в тъжните си мисли.
След като мълча известно време, той се обърна към Кенеди, който беше също така безмълвен.
— Ние може би разгневихме бога — каза той. — Не подобаваше на хората да предприемат такова пътешествие!
И болезнена въздишка се изтръгна от гърдите му.
— А само преди няколко дни се поздравявахме, че сме избягнали много опасности! — обади се ловецът. — Стискахме си и тримата ръцете!
— Бедният Джо! Какъв добър и прекрасен момък! Честна и откровена душа! Заслепен за миг от богатството си, той пожертвува с готовност своето състояние! А сега е далеч от нас! И вятърът ни носи с непреодолима бързина!
— Слушай, Самуел, ако предположим, че е попаднал сред племената край езерото, не ще ли може да постъпи и той като пътешествениците, които са ги посетили преди нас, като Денхам, като Барт? Те са се върнали в родината си.