— Но какво прави Джо? — извика Кенеди. — Той не спира!
— Много добре прави, Дик! Разбрах го! Препуска в посоката на аеростата. Разчита на нашата съобразителност! Ах, славен момък! Ще го отвлечем под носа на тия араби! Вече сме само на двеста стъпки от него.
— Какво трябва да направя? — попита Кенеди.
— Остави пушката.
— Ето — каза ловецът, като остави оръжието си.
— Можеш ли да държиш в ръцете си сто и петдесет ливри баласт?
— Мога и повече.
— Не, това е достатъчно.
И докторът струпа в ръцете на Кенеди торбички пясък.
— Стой в задния край на коша и бъди готов да хвърлиш наведнъж баласта… Но заклевам те в живота ти, не прави това без мое нареждане!
— Бъди спокоен!
— Иначе ще изтървем Джо и той ще загине!
— Разчитай на мене!
Тогава „Виктория“ се намираше почти над самите конници, които препускаха с всички сили по следите на Джо. Докторът, застанал на предния край на коша, беше развил стълбата, готов да я хвърли, когато потрябва. Джо беше запазил разстоянието от около петдесет стъпки между него и враговете му. „Виктория“ ги отмина.
— Внимавай! — каза Самуел на Кенеди.
— Готов съм.
— Джо! Пази се!… — викна докторът с гръмкия си глас и хвърли стълбата, долните стъпала на която се повлякоха по земята и дигнаха прах.
Когато докторът извика, Джо се обърна, без да спира коня си. Стълбата стигна до него в същия миг, в който той се залови за нея, докторът извика на Кенеди:
— Хвърляй!
— Готово!
И облекчена от тежест, по-голяма от тежестта на Джо „Виктория“ се издигна на сто и петдесет стъпки в простора.
Джо се вкопчи здраво в стълбата, докато „Виктория“ силно се люшкаше. После махна подигравателно на арабите, покатери се пъргаво като клоун и стигна другарите си, които го прегърнаха. Арабите ревнаха изненадани и вбесени. Беглецът им бе грабнат във въздуха и „Виктория“ бързо се отдалечаваше.
— Господарю! Господин Дик! — извика Джо.
Сломен от вълнение и от умора, той изгуби съзнание, докато Кенеди викаше почти обезумял:
— Спасен! Спасен!…
— Разбира се! — каза докторът, който бе възвърнал спокойствието и невъзмутимостта си.
Джо беше почти гол. Разкървавените му ръце, тялото му, покрито със синини, говореха за неговите страдания. Докторът му превърза раните и го сложи под палатката. Джо скоро дойде на себе си и поиска чаша ракия — докторът реши, че не трябва да му отказва, тъй като с Джо не биваше да се отнася като с другите. След като пи, Джо стисна ръка на двамата си другари и заяви, че е готов да разкаже преживелиците си.
Но не му разрешиха да говори и славният момък заспа дълбоко, от което изглежда имаше голяма нужда. Тогава „Виктория“ полетя косо на запад. Понесена от стихиен вятър, тя пак мина над трънливата пустиня, над сведените или изкоренени от бурята палми. И като прелетя около двеста мили след отвличането на Джо, привечер премина десетия градус дължина.
Тридесет и седма глава
През нощта вятърът стихна, уморен от дневната си ярост, и „Виктория“ прекара спокойно на върха на грамадна сикомора. Докторът и Кенеди дежуряха един след друг, а Джо се възползува от това и спа здраво и непробудно цели двадесет и четири часа.
— Ето лекарството, което му трябва — заяви Фергюсън. — Природата ще го излекува.
През деня вятърът стана доста силен, но променлив. Той духаше ту на север, ту на юг, но най-сетне „Виктория“ бе отнесена на запад.
Докторът, с картата в ръка, позна царството Дамергху, вълнообразна, много плодородна местност — колибите в селата бяха направени от дълга тръстика, преплетена с клони от асклепиада. В обработените ниви се издигаха копи жито върху малки скели, които ги предпазваха от мишки и бели мравки.
Скоро стигнаха града Зиндер, който се познаваше по широкия си площад за изпълнение на смъртни присъди. В средата се издига дървото на смъртта. Палачът бди при дънера му и всеки, който мине под сянката на дървото, веднага бива обесен.
Като погледна компаса си, Кенеди не можа да се сдържа и каза:
— Ето че пак летим на север!
— Какво от това? Ако отиваме към Тимбукту, няма да се оплакваме! Никога не е имало по-хубаво пътешествие при по-добри условия!…
— И при по-добро здраве — добави Джо, като подаде добродушното си усмихнато лице през завесите на палатката.