— Продължиха ли да се срещат и след като господин Хо се ожени за господарката ти?
— Да, ваше превъзходителство. Тук в павилиона. Но само през деня и винаги в мое присъствие. Заклевам се, той не е докоснал дори и ръката й, ваше превъзходителство.
— Господин Хо знаеше ли за тези посещения?
— Не, разбира се! Чакахме, докато господарят замине някъде за цял ден, тогава аз занасях на господин Фън бележка от госпожата и той влизаше през градинската врата, за да изпият по чаша чай тук в павилиона. Зная, че тези нередовни срещи бяха единственото нещо, което крепеше господин Фън през тези три години, откак господарката ми се омъжи. А тя така се радваше на разговорите, които водеха! И аз винаги бях там…
— И сте посредничили за тези тайни срещи! — сурово извика съдията. — А може би и за убийството! Защото господарката ви не се е самоубила, тя е убита! В четири и половина…
— Но как господин Фън е могъл да има нещо общо с това, ваше превъзходителство? — завайка се прислужничката.
— Именно това се каня да изясня — мрачно каза съдията. После се обърна към регистратора на смъртните случаи: — Да идем във вратарската къщичка!
Началникът и двамата стражници седяха на една каменна скамейка в предния двор. Началникът скочи на крака, отдаде чест и попита:
— Да наредя ли да донесат временен ковчег, ваше превъзходителство?
— Не още — навъсено отсече съдията и отмина. Във вратарската къщичка дребният домоуправител ругаеше един съсухрен старец в дълга синя роба. Двама носачи надничаха през прозореца, подслушваха и се кикотеха злорадо.
— Този човек разправя, че никой не е идвал в къщата, ваше превъзходителство — ядосано каза домоуправителят. — Но призна, дъртият глупак, че е спал между три и четири часа. Лентяй такъв!
Без да обръща внимание на думите му, съдията рязко попита:
— Познаваш ли художник на име Фън?
Слисаният домоуправител поклати отрицателно глава, но по-възрастният от носачите извика:
— Аз познавам господин Фън, ваше превъзходителство! Често си купува купичка юфка от лавката на баща ми, там зад ъгъла. Живее под наем на тавана над една бакалница зад онази къща. Преди около час го зърнах да се навърта наоколо, при вратата на градината.
Съдията Ди се обърна към регистратора на смъртните случаи:
— Кажете на този носач да ви заведе у господин Фън и го докарайте тук. В никакъв случай не му съобщавайте за смъртта на госпожа Хо! — после нареди на домоуправителя: — Заведи ме в приемната. Там ще разговарям с господин Фън.
Приемната стая се оказа неголяма, но простите мебели бяха от добро качество. Домоуправителят предложи на съдията удобно кресло до централната маса и му наля чаша чай, после се оттегли дискретно.
Докато отпиваше от чая, съдията Ди със задоволство си помисли, че вече е по дирите на убиеца. Надяваше се регистраторът да намери художника и разпитът да бъде проведен незабавно.
Регистраторът пристигна скоро, водейки висок и слаб трийсетинагодишен мъж. Младият човек носеше протъркана, но чиста роба, стегната с черен памучен пояс. Лицето му с къси черни мустачки изглеждаше доста представително. Няколко кичура коса се подаваха изпод овехтялата черна шапка. Съдията забеляза големите му, неестествено блестящи очи и червените петна върху хлътналите бузи. Покани го с жест да заеме стола от другата страна на масата. Регистраторът наля чаша чай за госта, после застана прав зад стола му.
— Чувал съм за вашето изкуство, господин Фън — любезно започна съдията. — С нетърпение очаквах да се запознаем.
Художникът пооправи робата си. Имаше издължена чувствена длан. После заговори с приятен, звучен глас:
— Чувствам се във висша степен поласкан от интереса на негово превъзходителство към мен. И все пак ми е трудно да повярвам, че сте ме повикали толкова спешно в къщата на господин Хо само за да си говорим непринудено за изкуство.
— Е, наистина не това е главната причина. В градината на тази къща се е случило нещастие, господин Фън, и са ми нужни свидетели.
Фън се изпъна в стола си и попита тревожно:
— Нещастие ли? Надявам се, че не е свързано с госпожа Хо!
— Именно с нея е свързано, господин Фън! Случило се е между четири и пет часа в павилиона. По това време вие сте идвали тук, за да я видите.
— Какво й се е случило? — извика художникът.
— Вие трябва да знаете какво й се е случило! — хладно каза съдията. — Вие сте я убили!