Хуа скочи, за да падне на колене и да проси милост, но съдията бързо продължи:
— Мога и да не ви подведа под отговорност за тези две деяния, но при следните условия: първо, още тази вечер да напишете официално писмо до бащата на госпожа Хо, надлежно подписано и подпечатано, с което го уведомявате, че може да ви върне заетите пари, когато му е удобно, при това без всякакви лихви, и, второ, да възложите на господин Фън да нарисува всички плавателни съдове, които притежавате, и да му платите по един сребърник за всяка картина — съдията вдигна ръка, за да прекъсне благодарственото словоизлияние на Хуа, и продължи: — Разбира се, всичко това е само известна отсрочка. Ако науча, че пак сте задявали някоя почтена жена, ще ви осъдя за споменатите вече престъпления. Сега идете в караулното. Там ще намерите господин Фън и ще се уговорите за картините. Дайте му веднага аванс от пет сребърника. Довиждане.
Уплашеният корабопритежател побърза да си тръгне, а съдията се надигна от стола и застана пред отворения прозорец. Известно време постоя, наслаждавайки се на нежния аромат от цветовете на магнолията, после измърмори сякаш на себе си:
— Неодобрението на нечии морални принципи не е причина да оставиш човека да умре в мизерия!
След това се обърна рязко и излезе от кабинета си.