Сержанта се обърна и хвърли на Кинан един поглед, който би разтопил и стоманен блок.
— Я млъквай. Благодарение на теб не мога нито да лъжа, нито да извъртам. Знаеш ли какво се надявам Кинан? Надявам се, че не си разчитал да посрещнеш новия век.
— Името ти е споменато в едно писмо. Ако нещо се случи с мен, да знаеш, че името ти е в едно писмо!
— Капи направи много хубава карта — каза Серж, сякаш Кинан вече не беше там. — Беше изкарал някакви курсове за картографи. Разряза я на четири четвъртини — по една за всеки от нас. Бяхме се уговорили да се срещнем отново на Четвърти юли пет години по-късно. Да поговорим. Може би да решим да изчакаме още пет години, може би да решим да съберем парчетата още тогава. Но изникнаха неприятности.
— Да — казах аз. — Предполагам, че може и така да се каже.
— Ако това ще ти достави удоволствие, мога да ти кажа, че всичко стана заради игричките на Кинан. Не съм сигурен дали Барни го знаеше или не, но така си беше. Когато ние с Джагър тръгнахме с лодката на Капи, на Барни нищо му нямаше.
— Ти си един долен лъжец! — изквича Кинан.
— Кой има две парчета от картата в сейфа си на стената? — попита Сержанта. — Да не би случайно да си ти, скъпи?
Той пак ме погледна.
— Все още нещата бяха приемливи. Половината карта все така не беше достатъчна. И да не мислиш, че ще седя тук и ще ти разправям, че бих предпочел делбата да стане на четири, а не на три? Дори да е истина, не вярвам ти да ми повярваш. Тогава, сещаш ли се? Обажда се Кинан. Казва ми, че трябва да поговорим. Очаквах, че така ще стане. Явно и ти си очаквал същото.
Кимнах. Кинан беше по-лесен за откриване от Сержанта — той се държеше по-нависоко. Можех да намеря следите и на Сержанта, но бях сигурен, че няма да има нужда от това. Крадливите магарета през девет дерета се надушват… а и другите могат да ги надушат, ако едното от магаретата е алчно като Кинан.
— Естествено — продължи Сержанта — той ме предупреждава да не ми минават през ум разни смъртоносни идеи. Казва, че си е направил застраховка, че е предал на адвоката си писмо, което да бъде отворено, в случай че умре, и в това писмо фигурира моето име. Идеята му беше ние двамата да открием къде Капи е заровил парите, като съберем заедно три от четирите парчета на картата.
— И да разделите плячката фифти-фифти — казах аз. Сержанта кимна. Лицето на Кинан приличаше на луна, която се носи във високите стратосфера на ужаса. — Къде е сейфът? — попитах го аз.
Кинан нищо не каза.
Бях се упражнявал малко с пистолета. Беше добро оръжие. Харесваше ми. Хванах го с две ръце и прострелях Кинан в ръката, точно под лакътя. Сержанта дори не трепна. Кинан падна от дивана и се сви на кълбо, като си държеше ръката и ревеше.
— Сейфът — казах аз.
Кинан продължаваше да реве.
— Ще стрелям в коляното — казах аз. — Не съм го изпитвал сам, но казват, че страшно боляло.
— Репродукцията — той едва си поемаше дъх. — Ван Гог. Не стреляй повече по мен, а? — Той ме погледна и се ухили изплашено.
Махнах с пистолета към Сержанта.
— Иди и застани с лице към стената.
Сержанта се изправи и се загледа в стената с отпуснати ръце.
— Сега ти — казах на Кинан. — Иди и отвори сейфа.
— Изтича ми кръвта — изстена Кинан.
Отидох до него и го ударих по бузата с дръжката на пистолета, така че остана черно петно.
— Ето сега ще ти изтече кръвта — казах му аз. — Иди и отвори сейфа, че още ще изтече.
Кинан се изправи, държеше ръката си и бърбореше нещо неразбираемо. Откачи картината от куките със здравата си ръка и зад нея се видя сив канцеларски сейф. Хвърли ми един ужасен поглед и започна да върти шайбата на шифъра. Два пъти направи грешки и трябваше да се залови отначало. На третия път успя да го отвори. Вътре имаше няколко документа и две купчини сметки. Той затършува вътре и извади два квадрата хартия, чиито страни бяха по осем сантиметра.
Честна дума не съм искал да го убивам. Планирах да го завържа и да го оставя. Той беше съвсем безобиден. Слугинята щеше да го намери, като се върнеше от своето парти, или където беше отишла със своята мъничка кола. След това Кинан нямаше да посмее да си покаже носа навън в продължение на една седмица. Но всичко си беше така, както бе казал Сержанта. Той наистина имаше две. И на едното имаше кръв.
Стрелях още веднъж в него — този път не беше в ръката. Той се стовари като чувал мръсно пране.
Сержанта не трепна.
— Видя, че не те будалках. Кинан наистина видя сметката на твоя приятел. Те и двамата бяха аматьори. Аматьорите са прост народ.
Не отговорих. Погледнах квадратите и ги напъхах в джоба си. Нито на единия, нито на другия не видях кръстче.