— Но сестра му Хариет, която ви е била съседка в Хартфорд, го поддържаше, нали? — попита Хауълс.
— Да — рече Клемънс. — До самия край. И тъй като този месец се навършват шест години, откакто преподобният Бийчър получи онзи внезапен удар, аз вдигам чаша в негова памет и за всички нещастни мъже, които са тормозени от разни брантии и харпии заради дребните си прегрешения.
Четиримата мъже отпиха сериозно от чашите си за Бийчър и неговото прелюбодеяние.
Останалите маси в ресторанта на хотела вече бяха празни. Келнерите стояха прави, очевидно в очакване, скръстили облечените си в ръкавици ръце на чатала. Джеймс знаеше, че вечерта е приключила и че трябва да говори сега или да изгуби всякаква възможност.
— Господин Клемънс — каза той. — Хауълс спомена, че утре пътувате за Хартфорд.
— Да — отвърна Клемънс. — Необходимост. Пари, дълг и бизнес. Но съм там само един ден. Утре вечер се връщам при доктор Райс.
Джеймс знаеше, че Клемънс е отседнал в дома на доктор Кларънс С. Райс, специалист по уши и гърло, сред чиито прочути пациенти бяха госпожица Лилиан Ръсел, застаряващият актьор Едуин Бут — споменат по-рано от Клемънс — и Енрико Карузо.
— С господин Холмс се чудехме дали не можем да пътуваме до Хартфорд заедно с вас — каза Джеймс. — И може би да ви убедим да спрете в дома си тук, на Фармингтън Авеню.
Клемънс го погледна така, сякаш беше помолен да глътне змия.
— Случайно знаете ли дали вашата пишеща машина все още е в дома ви в Хартфорд? — попита бързо Холмс.
Клемънс се обърна, за да погледне към детектива.
— Пишещата ми машина?
— По-рано споменахме, че през годините след смъртта на Клоувър Адамс няколко картички, напечатани на тази машина, са били изпратени на Хенри Адамс, Джон и Клара Хей и Кларънс Кинг. Разглеждането на тази машина може да помогне при разследването ми.
— Разследването ви? — повтори Клемънс. Той се наведе по-близко до Холмс. — През цялата вечер се държах учтиво, но вече наистина трябва да попитам… вие наистина ли сте Шерлок Холмс? Холмс от Бейкър Стрийт 221Б? „Хайде, Уотсън, ставайте! Чака ни работа!“. Шерлок Холмс?
— Аз съм — рече Холмс.
— Значи тогава вие… и Джеймс, и ти също, Хауълс, ако нямате някаква важна работа… сте добре дошли да ме придружите утре до Хартфорд и може би ще успеем да влезем в къщата, ако телеграфирам предварително — тя е дадена под наем, разбирате ли — но първо, господин Холмс, трябва да отговорите на най-належащия въпрос, който ме тормозеше през цялата вечер, изпълнена с хубава храна и фриволности.
— Ще го направя, ако мога — отвърна Холмс.
Клемънс се наведе още по-близо към детектива.
— Въпросът е съвсем прост, сър… вие истински ли сте, или сте литературен герой?
— Това е едно от нещата, които се опитвам да открия при разрешаването на случая на Клоувър Адамс и „Петте купи“ — рече Холмс.
Клемънс само го погледна и не каза нищо.
Хауълс даде знак, че иска сметката, платиха, и тъй като Джеймс и Холмс бяха отседнали в същия хотел, хотел „Гленъм“ на Бродуей, двамата мъже изпратиха Клемънс и Хауълс до файтоните, които чакаха край тротоара.
— Хайде, Хауълс — каза Клемънс, — ще вземем този и аз ще те оставя по пътя към двореца на доктор Райс.
— Но това съвсем не ти е по път… — възрази Хауълс.
— Качвайте се на файтона, сър — обяви Клемънс. — Няма да е прилично двама джентълмени на нашата възраст и с нашето положение да бъдат арестувани за сбиване на тротоара по това време на нощта. — Той извърна опасния си поглед към Джеймс и Холмс. — Захванали сте се с безплодна задача, господа, но този Голям глупак никога не отказва компанията на други глупаци. Ще се видим утре в Гранд Сентръл Стейшън в девет сутринта.
Глава 23
Уилям Дийн Хауълс ги придружи до Хартфорд онзи четвъртък — Холмс не беше сигурен защо, тъй като бе предположил, че Хауълс има работа в Ню Йорк — и по-ужасен от заобикалящия ги пейзаж беше единствено разговорът им. По време на това пътуване Шерлок Холмс научи повече за издателския и писателския бизнес, отколкото му беше необходимо.
Клемънс и обикновено сдържаният Джеймс се съгласяваха един с друг на висок глас, докато Хауълс предпочиташе да слуша, а Холмс се опитваше да подремне.
— Издателският бизнес се променя бързо, и то не към по-добро — казваше Клемънс.
— Съгласен съм — отвърна Джеймс.
— Списанията искат нов тип истории, ако изобщо искат някакви — каза Клемънс.
— Абсолютно съм съгласен — рече Джеймс. — Продажбите на разказите ми са намалели главоломно. Писателите, които предпочитат късата форма, повече не могат да се издържат с писане.