Това е стаята за рисуване… Щампите от гравюри по стените са на Локууд де Форест.
— Партньор във фирмата, основана от господин Тифани — додаде Хауълс.
— Тази малка оранжерия беше мястото, където моите момичета разиграваха пиесите си — каза Клемънс, сочейки към парника, пълен с растения. — Нали виждате как пердетата могат да бъдат дръпнати напреки, като театрални завеси. — Клемънс замълча и се вгледа в стаята така, сякаш виждаше за пръв път както нея, така и съседните стаи.
— Това е… много странно — рече той със задавен глас. — През първата година, която прекарахме зад граница, двамата с Ливи оставихме на склад всички мебели, килими, вази, легла и други дреболии, но когато Джон и Алис наеха къщата, вместо да ги оставяме сами да я обзавеждат, ние им предложихме цялото обзавеждане… срещу малка допълнителна сума. Обаче…
Клемънс отиде до библиотеката и после отново се върна в стаята за рисуване. Над широката, извита полица над камината имаше голям прозорец, който гледаше към двора. Клемънс го потупа с ръка.
— Това беше моя идея. Малко неща са по-уютни от това да си седиш вкъщи в някой зимен ден и с цялото си семейство да гледате как пада снегът над пропукващия огън в камината. — Той погали с ръка малките дърворезби и вазички, наредени върху полицата и върху шкафовете за книги от двете ѝ страни. — Джон и Алис са подредили всичко точно така, както го бяхме направили ние — каза той със странен глас. — Всяка ваза и килим, които двамата с Ливи сме купили по време на първите ни пътешествия. Всяка една дърворезба и украшенийце, които децата ни толкова обичаха. — Той докосна една от дърворезбите върху полицата. — Знаете ли, всяка неделя Суси, Джийн и Клара искаха да им разказвам истории за различните украшения и картини, които бяха подредени върху горните рафтове и върху тази полица. В края на процесията висеше поставена в рамка картина с маслени бои на котешка глава; в другия край бе глава на красиво младо момиче в реални размери, наречена „Емелин“, акварел в импресионистичен стил. Между двете картини бяха подредени дванайсетина или петнайсет дребни антикварни предмети… о, да, имаше и картина с маслени бои от Илайхю Ведър, „Младата Медуза“. Така че моите момичета поискаха да измислям романс — винаги импровизиран, без предварителна подготовка — и в този романс трябваше да включа всички дреболии и трите картини. Винаги трябваше да започвам с котката и да завършвам с Емелин. Не ми бяха позволени никакви почивки. Всяка дреболия трябваше да бъде въведена в историята според мястото ѝ в процесията. За тези дреболийки нямаше почивен ден, нямаше спокоен ден, нямаше шабат. В техния живот нямаше мир. Те бяха предопределени за една безкрайна поредица от насилие и кръвопролития. С времето джунджурийките и картините започнаха да показват признаци на износване. Защото бяха преживели толкова много и толкова кръвопролитни приключения в романтичните си кариери.
— Добра практика за един писател — подсмихна се Хауълс.
— Историите ми често включваха цирк — каза Клемънс. Той като че ли не беше чул думите на Хауълс. Като че ли дори не си спомняше, че заедно с него в стаята има и други хора.
— Момичетата наистина обичаха историите за цирка, затова аз обикновено го вплитах…
Клемънс изглеждаше замаян. Той направи няколко крачки, олюлявайки се, и по-скоро се свлече, отколкото седна в едно от креслата.
— Сам? — възкликна Хауълс.
— Добре съм — отвърна Клемънс, поставяйки длан пред очите си, сякаш искаше да скрие сълзите си. — Просто… разбирате ли, просто всичко е на мястото си.
Останалите стояха мълчаливо, без да знаят какво да кажат.
— Обещах на Ливи, че дори да се срещна с някои от старите ни хартфордски приятели, за да ги убедя да инвестират в начинанията ми, никога няма да се доближа до къщата на Фармингтън Авеню. Но щом минах през прага, веднага ме обзе безумното желание отново да събера цялото си семейство тук… и то веднага… и никога повече да не напускаме тази земя. Със сигурност не и за да отидем в Европа.
Клемънс отпусна ръката си и се огледа замаяно.
— Всичко е на мястото си. Всичко, което двамата с Ливи толкова обичахме, което търсехме да закупим или обсъждахме да купим, докато бяхме млади. Когато момичетата бяха все още бебета или току-що бяха проходили.