Той се обърна и погледна в очите първо Хауълс, след това Джеймс и накрая Холмс.
— Колко грозно, безвкусно, отвратително бяха обзаведени къщите, които видях в Европа, господа. Сравнете ужасността на барока със съвършения вкус на този приземен етаж, с хармонията на великолепните му цветове и пропития навсякъде дух на мир, спокойствие и абсолютна удовлетвореност. Това просто е най-прелестният дом, съществувал някога.
— Наистина е красив, Сам — каза Хауълс.
Клемънс като че ли не го чу.
— Сякаш някаква мрачна, злобна магия ме беше накарала да забравя за вида на стария ни дом — рече тихо той, говорейки на себе си. — Това… това… — Той едновременно плесна с ръце по облегалките на креслото си, тропна с лачените си обувки по пода, сякаш искаше да обхване всичко в обяснението си. — За мен това място, господа, е омайващо ярко, великолепно, уютно и истинско, и в този момент се чувствам така, сякаш внезапно съм се събудил от някакъв продължителен кошмарен сън. В този момент се чувствам така, сякаш никога не съм го напускал, и ако просто извърна глава… — Той го направи и погледна към стълбището. — … и ще видя как скъпата ми Ливи се появява откъм изискания горен етаж, следвана от мъничките ни деца. — Клемънс отново се обърна и погледна към останалите. — Но със сърцето си чувствам, че не ми е писано. Това никога няма да се случи.
След тези думи никой не каза нищо.
Клемънс отново покри очите си с ръка и рязко се изправи.
— Стига с тези глупости — рече отсечено той. — Да се качим в билярдната зала на третия етаж, където държа пишещата си машина… онзи дяволски инструмент, около който изобретателно се завъртя разследването на господин Холмс.
Глава 24
Джеймс и Хауълс вървяха на известно разстояние след Клемънс и Холмс, и когато стигнаха на площадката между втория и третия етаж, Хауълс докосна Джеймс по ръкава, за да го накара да спре.
— Това беше спалнята на Сам и Ливи — прошепна той, сочейки към вратата в дъното на коридора, докато Клемънс и Холмс продължиха да се изкачват нагоре, изгубвайки се от погледите им. — В Италия си бяха купили едно изумително грамадно легло с толкова изкусно изваяна лицева дъска, че Сам и Ливи винаги спяха с глави към долното табло, за да може тя да е първото нещо, което видят на сутринта. Джон и Алис Дей донесоха собственото си легло, така че изваяното чудо на Сам и Ливи все още е на склад.
Джеймс кимна, но Хаулъс продължаваше да го придържа леко за лакътя.
Със свободната си ръка посочи към друга врата нататък по коридора и прошепна:
— Когато идвах на гости тук, винаги спях в онази стая. Много пъти съм се будил от някакви тихи звуци в един, два, дори в три сутринта; когато надниквах навън през вратата, виждах Сам, облечен в нощната си риза, стиснал в ръка щека за билярд… да обикаля коридорите в търсене на партньор за игра.
— Угаждахте ли му? — прошепна Джеймс.
— Почти винаги — отвърна Хауълс с тихо кискане. — Почти винаги.
Внезапно по стълбището прогърмя гласът на Клемънс:
— Вие двамата ще се качвате ли, или сте заети да ровите из чекмеджетата в търсене на съкровище? Искам да поиграя билярд с някого. Най-прочутият детектив-консултант в света не знае как да играе и отказва да се научи!
Хенри Джеймс оглеждаше билярдната зала на американския писател и си водеше бележки наум. Стените на помещението, което се намираше на върха на най-високата кула, издигаща се над къщата, бяха боядисани в яркочервено, което граничеше с розовото. По-голямата му част бе заета от билярдна маса с размери пет на десет фута, и Джеймс си отбеляза, че тя е от най-новия, последен модел с шест дупки и външни джобове от златист плат, украсена с пискюли на всеки ъгъл и на средата на всяка дълга страна. Билярдните джобове приличаха на коледни чорапчета и създаваха празнично усещане в стаята, а скосеният покрив я правеше да изглежда като онова, което всъщност си беше — игрална зала в таванска стая.
Подът беше изцяло покрит с персийски килим, който вкарваше нови (и по-ярки) червени петна в заплетения дизайн. Тухлената камина в дъното на залата лежеше успоредно на центъра на масата и Джеймс можеше да си представи колко уютна беше тази малка стая с висок таван през зимата или в някоя студена и бурна лятна нощ. До камината се намираше грубо изработен шкаф с открити рафтове, с височина около пет фута. В него все още имаше няколко книги и купчини списания.