На няколко фута зад далечния край на билярдната маса имаше малко писалище с маслена лампа, но осветлението нощем всъщност се осигуряваше от четири големи газени лампи, които висяха ниско над масата, поставени в месингов полилей с четири пръчки. Зад билярдната маса и писалището се виждаше врата, през която се излизаше на един от балконите; слънчевата светлина нахлуваше през ветрилообразния прозорец над вратата и през високите, тесни прозорци от двете ѝ страни, създавайки малки светли правоъгълници върху пода.
На стената, която се падаше от лявата му страна, нямаше врата, но високите ѝ прозорци имаха цветни стъкла, изрисувани с кръстосани билярдни щеки, димяща пура между тях и пенеща се халба бира над центъра на кръстосаните щеки.
— Фамилният ми герб — каза Клемънс, който вече беше запалил нова пура и крачеше напред-назад между камината и билярдната маса, стиснал щека в ръката си. — Фамилният герб на Шекспир е включвал само някаква хилава писалка на синапен фон, както го определя Бен Джонсън. Мисля, че моят е по-добър.
Джеймс забеляза, че темата с кръстосаните щеки се повтаря и върху боядисания таван. В отдалечения ляв ъгъл, пред нисък квадратен прозорец, върху малка маса беше поставена пишеща машина, върху която като че ли имаше няколко линотипни реда. Холмс вече бе при нея.
— Мога ли да сложа машината на онази маса и да я изпробвам? — попита детективът.
Клемънс го удостои с кратък поглед.
— Разбира се. — Той извади пурата от устата си и се вторачи в Хауълс и Джеймс. — И така, господин Джеймс, ще се присъедините ли към мен за една бърза игра на билярд, за да определим кой ще е световният англо-американски литературен шампион по билярд?
— Уви — отклони поканата му Джеймс, — аз не мога да играя. Никога не съм играл. Никога не бих си позволил риска да повредя това идеално зелено сукнено поле с опита си да се науча да играя.
— Отказвате? — каза Клемънс с очевидно разочарование. — Сигурен ли сте, сър? Билярдът е най-забавната и добра игра във всичките си варианти, а когато играя зле и си изпускам нервите, това със сигурност също ще ви развесели. Освен ако, разбира се, не сте от типа методистки проповедници, които намират клетвите, епитетите, богохулствата и изобретателните сквернословия за осъдителни.
Джеймс вдигна ръката си, с дланта навън, и подкрепи отказа си, отстъпвайки назад. Забеляза, че обзавеждането в стаята изобщо не си подхожда: имаше още няколко малки маси, плетени столове, люлеещи се столове и още два, които му приличаха на кръчмарски столове от Дивия запад. Той си избра едно от малкото тапицирани кресла и седна в него.
— Много добре. — Клемънс изпусна облак дим. — Хауълс, стари неприятелю, скъпи приятелю, точна ръка, оставаме само двамата с теб… отново.
Хауълс заобиколи масата, за да си избере щека от опрените на стената край камината.
— Моля, забележете — каза Шерлок Холмс, — че празните бели картички, които слагам в машината, са идентични по размер, структура и съдържание на памук с онези, които Хенри Адамс, семейство Хей и Кларънс Кинг са получавали всеки декември на годишнината от смъртта на Клоувър Адамс. Нед Хупър също е получавал такава всяка година, преди ненавременната му смърт миналия декември.
— Откъде знаете, че имат същото съдържание на памук и всичко останало? — попита Клемънс.
— Позволих си свободата да анализирам картичката под микроскоп и с един портативен апарат за химически анализ, който донесох от Вашингтон — отвърна детективът.
Холмс нагласи картичката и напечата няколко думи. След миг всички се събраха около него.
Детективът беше подредил шест от картичките, получени от семейство Хей, и една, която бе взел назаем от Кларънс Кинг, и сега започна да поставя новата картичка под всяка една от старите за сравнение.
— Виждате ли — каза Холмс, — нащърбяването на „а“, лекото повдигане на „т“ над останалите букви, формата и замъгляването в заоблената част на „б“ и запълнените ъгли на „ш“.
Никой не каза нищо. Сега, когато вниманието му бе насочено изцяло към малките несъвършенства, Джеймс можеше да види, че всички картички са били напечатани на тази машина. Освен това забеляза, че всеки малък проблем бе далеч по-отчетлив върху картичката, която Холмс бе напечатал току-що.
Детективът като че ли прочете мислите му.
— Работата с машината е увеличила нащърбванията и проблема с неравността — каза той. — Тъй като оригиналните седем картички, които имаме тук, изглеждат абсолютно еднакво, стигам до заключението, че те са били напечатани по едно и също време, преди поне седем години, когато семейство Хей, Кинг и най-вероятно господин Адамс са получили първите си картички на шести декември хиляда осемстотин осемдесет и шеста.