— Мили боже! — извика Клемънс, захвърляйки с трясък билярдната щека върху облечената със зелено сукно маса. — Двамата с Ливи сме дали подслон на убиец и убийца. Можели сме да бъдем отровени на собствената ни маса. Промушени с нож през нощта. Задушени до смърт в собствените ни легла!
Холмс леко се усмихна.
— Може би, но едва ли. Те не са се интересували толкова от вас, колкото от Клоувър Адамс. Месеци наред са затваряли кръга си около нея.
— Но защо? — попита Клемънс. — Клоувър засегна някои от членовете на едно вашингтонско учреждение, но определено никой не я мразеше дотолкова, че да иска да я убие.
— Точно това се опитвам да разкрия — рече Холмс. — На този етап се притеснявам, че бившата актриса и авантюристка Ирен Адлер и нейният син Лукан Адлер са организирали убийството на госпожа Адамс единствено за да ме накарат да дойда в Щатите.
Останалите трима мъже просто се втренчиха безмълвно в детектива. Най-накрая Джеймс каза:
— Да ви докарат в Америка през декември осемдесет и пета или през зимата на осемдесет и шеста?
— Не — отвърна Холмс. — Да ме накарат да дойда, след като Нед Хупър ми представи уликата във вида на картичките. Да ме накарат да дойда тук сега.
Всички се умълчаха за миг. След това Клемънс взе щеката на Хауълс, облегна я на стената заедно със своята и каза:
— Господа, елате с мен, ако обичате.
Джеймс беше предположил, че Клемънс ще ги разведе из къщата — каретата и кочияшът все още ги чакаха отвън — но вместо това домакинът им ги поведе към покрития балкон на втория етаж. Той беше доста обширен, с прекрасен изглед и седем люлеещи се стола, които ги очакваха в сянката.
— Моля, седнете, господа — каза Клемънс. — Можете да си изберете който и да е стол, с изключение на този. — Той отпусна ръцете си върху облегалката на един жълтеникавокафяв стол с доста протъркани възглавнички. — Бог да благослови Джон и Алис Дей заради това, че са запазили всичко на мястото му.
След като всички насядаха, Хауълс и Джеймс запалиха цигари. Холмс започна да чисти лулата си. Клемънс намери още една пура в джоба си, отхапа края ѝ, изплю го през парапета и я запали с доволно сумтене. Джеймс беше пушил пури, но не претендираше да е познавач на многобройните им марки. По пушека можеше да разбере единствено, че пурата на Клемънс е от евтините.
Клемънс улови погледа му.
— Преди пушех цигари като вас, господин Джеймс. Но Оливия ми каза, че това е противен навик и определено не влияе добре на здравето ми. Затова, на принципа, че единственият начин да се откажеш от един лош навик е като го замениш с друг, още по-лош, аз започнах да пуша пури.
Хауълс се изсмя, макар че сигурно беше чувал тези думи много пъти.
— Но наистина спазвам съветите на Ливи да се ограничавам — продължи Клемънс. — Рядко пуша повече от една пура накуп.
— Някога опитвали ли сте се да се откажете, господин Клемънс? — попита Холмс.
Джеймс веднага се сети за спринцовката на Холмс и пристрастеността му към онова, което ежедневно си инжектираше. Холмс също пушеше непрестанно, сменяйки лулата с цигари. Наистина ли се интересуваше дали Твен е намерил начин да се откаже от пристрастеността си към тютюна?
— О, разбира се — засмя се Клемънс. — Човек може лесно да се откаже от пушенето. Правил съм го стотици пъти.
Джеймс видя, че Хауълс се усмихва, а Холмс кимва на думите му. Писателят знаеше, че те са част от предварително подготвена и отрепетирана реч, произнасяна от подиуми и сцени много пъти, но Джеймс не се обиди от това, че го бяха превърнали в поредната публика. Очевидно Клемънс непрекъснато се нуждаеше от публика.
Но той просто се умълча и известно време никой не заговори. Единствените звуци, които се чуваха, бяха несинхронизираното поскърцване на столовете им, обкръжаващите ги птичи чуруликания и шумоленето на листата. Джеймс се зачуди дали големите брястове, кестени и кленове не са се разлистили повече от обичайното за края на март. По-малкият кучешки дрян беше във вихъра си. Хенри Джеймс си спомняше как зимата сковаваше в мраз и сняг имота им в Кеймбридж понякога дори до късно през април, както се случи в онази година, когато починаха родителите му и той остана, за да се оправи със застраховката, обещаните пари и дълговете. Спомни си как той и Алис Джеймс — другата Алис Джеймс, съпругата на Уилям — умоляваха в писмата си брат му да не се връща от творческия си отпуск в Англия. Присъствието му само щеше да обърка безнадеждно и без това съществуващата бъркотия — с парите, които отиваха за Уилки и останалите, с решението на Хенри да се откаже от своя дял от скромното състояние на баща им в полза на сестра им Алис, с участието на леля Кейт и сестра му Алис във всичко това. Уилям беше останал в Англия и Европа, но не и преди да ги заплаши стотина пъти, че се качва на следващия кораб, заминаващ за Щатите.