— Носете ги през зимата — каза Холмс. — Носете ги целогодишно.
— Целогодишно? — повтори Клемънс и погледна към Хауълс, който само се усмихна и сви рамене. — Ако го направя, наистина ще ме вкарат в лудница.
— С вашата известност… слава всъщност — рече Холмс, — и с косата ви като бяла грива, това ще бъде прието като атрактивна ексцентричност, прищявка на велик и забавен човек. Ще се отличавате във всяка тълпа поне от септември до май. Белият костюм ще се превърне във ваша запазена марка в обществото. Вижте, идва Марк Твен!
Клемънс се засмя заедно с останалите, но погледът му проблесна пресметливо.
Хенри Джеймс, който си беше позволил да се потопи във всеобщото настроение — което му се случваше твърде рядко — каза:
— Господин Клемънс, ако някой ви попита защо през цялата зима носите бял ленен костюм, кажете му, че чистотата е от първостепенно значение за вас и че сте осъзнали, че мъжете носят черни костюми просто за да прикриват мръсотията и саждите. Колко седмици или месеци — години дори — минават между отделните почиствания на тези тъмни костюми? Не, сър… вие отказвате да бъдете част от тази подозрително тъмна тълпа. Чистотата е най-близко до светостта, можете да кажете, а Марк Твен е най-близко до белия си ленен костюм.
Този път Клемънс се разсмя с цяло гърло заедно с останалите.
Хауълс остана заедно с Клемънс в Хартфорд, и хумористът направи следобеден кръг от посещения и вечеря със стари приятели от Кънектикът, които може би имаха пари за инвестиране или заем. Джеймс и Холмс хванаха следобедния влак за Ню Йорк, откъдето щяха да се качат на вечерния влак за Вашингтон.
— Хенри Адамс ще си бъде вкъщи само след няколко дни — каза Джеймс, след като направиха прекачването в Ню Йорк. — Любопитен съм как ще се представите пред него… като безстрашния норвежки изследовател Ян Сигерсон или като лондонския детектив-консултант Шерлок Холмс. Разбира се, вие двамата с Джон Хей разполагате с три или четири дни, за да изберете най-добрата линия на поведение.
Холмс четеше малък пътеводител на Чикаго, който си беше купил в павилион на Гранд Сентръл, но сега погледна към Джеймс, който седеше срещу него.
— Боя се, че двамата с Хей няма да имаме повече време, за да обсъдим тези неща. Господин Адамс се връща днес — почти сигурно преди ние двамата да се върнем в дома на господин Хей.
Джеймс примигна.
— Но Джон Хей каза… прислугата каза… всички казаха… — Той възвърна самообладанието си и се облегна на бастуна си. — Сигурен ли сте в това, господин Холмс?
— Напълно, господин Джеймс.
— Значи ще бъдете представен на Адамс като Шерлок Холмс или като господин Сигерсон? — попита Джеймс.
— С малко повече късмет утре сутринта ще сме се преместили в онези намиращи се наблизо стаи под наем, за които ви спомена господин Хей. Сигурен ли сте, че са задоволителни?
— Бяха през осемдесет и трета, когато за последно идвах тук и Клоувър Адамс уреди да отседна там — отвърна Джеймс. — Светли, чисти стаи — а Хей каза, че всеки от нас ще има отделна стая.
Холмс кимна.
— Уединението ще помогне на разследването ми.
Джеймс се загледа в пейзажа, покрай който минаваха, към малките бели къщи, червени плевни, наскоро разорани ниви и малки късчета гора, озарени от топлата светлина на залязващото слънце. Когато отново се обърна към спътника си, той каза:
— Доколкото разбирам, вие предпочитате да бъдете представен на Хенри Адамс като себе си — като Холмс.
— Това ще опрости нещата — отвърна Холмс и в продължение на половин час двамата пътуваха в пълно мълчание.
— Господин Джеймс — каза най-накрая Холмс, — тъй като известно време може да нямаме възможност да разговаряме насаме, позволете ми да кажа, че теорията на вашия брат Уилям за „личното аз“ и „аз-образа“, която ни представи господин Клемънс, ми беше изключително интересна.
Джеймс кимна одобрително и потисна въздишката си. Вече петдесет години оставаше в сянката на по-големия си брат, и макар искрено да обичаше Уилям — част от Джеймс все още искаше да го следва наоколо и непрекъснато да бъде с него, както правеше като малко момче — щеше да е приятно вече, на петдесетгодишна възраст, да пристъпи в светлината на собствената си известност, на собствените си постижения, на собствения си живот.