Нито у господин Друит, нито в близост до мястото, където бе извършено престъплението, не бе открит нож, затова съдът го освободи. Той беше джентълмен, разбирате ли — каза Холмс. — Но аз видях тялото на госпожица О’Брайън, преди да го отнесат. То беше разчленено, сър. Тялото ѝ бе изкормено и нарязано на парчета — и всяко парче беше мушкано и кълцано, докато бе станало почти на кайма. Дори най-състрадателният джентълмен не би прегърнал творението на този касапин.
— Значи според вас той е виновен? — попита Джеймс.
— След като го освободиха, аз намерих ножа в близкия канал, където го беше изхвърлил — каза Холмс. — На него дори бяха издялани инициалите му. И стоях в една и съща килия с него цели седем седмици. Той никога не призна престъплението си, Уотсън… Ужасно съжалявам, господин Джеймс… но в усамотението на онази тъмна, влажна килия край Темза, Друит ми говори достатъчно със самодоволна усмивка за това, че никой не е разкрил престъплението, което, според моето професионално мнение, той почти се похвали, че е извършил.
— И Скотланд Ярд сигурно са го арестували, след като сте им показали ножа и сте им разказали за поведението му? — каза Джеймс.
— Скотланд Ярд пропуска много неща, господин Джеймс — включително този нож при претърсването на терена веднага след извършването на престъплението. Включително фамилната история на пристъпите на лудост у Друит. Но Скотланд Ярд не иска да афишира нещата и престъпниците, които изпуска.
— Какъв ужас — каза Джеймс, виждайки Холмс в нова и странна светлина. — Какво се случи с господин Монтагю Друит?
— След като го освободиха от „Милбанк“, той направи още по-успешна кариера като адвокат — отвърна Холмс. — Когато през осемдесет и осма убийствата в Ийст Енд, извършени от тъй наречения Джак Изкормвача, привлякоха вниманието на пресата, аз отидох заедно с господин Андерсън от Криминалния отдел, за да разгледам заподозрените. През този период имаше още няколко убийства на жени, но аз бях сигурен, че убийствата на Изкормвача са само пет — горките дами Чапман, Страйд, Никълс, Едоус и някоя си Мери Кели, която бе познавала убитата през осемдесет и трета госпожица О’Брайън. Бях убеден, че мъжът, който се крие зад самоличността на Джак Изкормвача, е господин Монтагю Друит.
— Но Джак Изкормвача така и не беше заловен! — настоя Джеймс.
— Не, но трупът на Монтагю Друит беше изхвърлен от Темза на трийсет и първи декември хиляда осемстотин осемдесет и осма — рече Холмс. — Полицията го определи като самоубийство.
— А беше ли… самоубийство? — попита Хенри Джеймс.
— Не — отвърна Холмс. Сивите му очи излъчваха такава студенина, че Джеймс би ги описал като нечовешки, змийски. Но змия, която беше едновременно доволна и дълбоко натъжена.
Внезапно Хенри Джеймс почувства как го залива хлад и настръхва.
Най-накрая каза:
— Благодаря ви отново за коментарите върху моята „Принцеса Касамасима“. Поласкан съм, че някой като вас, с око за детайлите, одобрява проучването ми.
Холмс се усмихна.
— Спомняте ли си местоположението на хотел „Гленъм“, където снощи вечеряхме с господин Клемънс?
— Разбира се — отвърна Джеймс. — На Бродуей 995.
— Добре, господин Джеймс — рече Холмс. — На десет пресечки от този хотел се намират над трийсетина бирхалета, профсъюзни зали, аудитории и дори църкви, в които анархистите се срещат всяка седмица. Защото вашите американски анархисти са предимно социалисти, а вашите американски социалисти са предимно германци… сравнително скоро пристигнали германски имигранти, ако трябва да бъда по-точен.
— Никога нямаше да се досетя за това, сър — каза Хенри Джеймс. — По-голямата част от работниците в моята „Принцеса Касамасима“ бяха германци, разбира се, но причина за това бе преобладаващото мнение… стереотип, така да се каже, в Англия.
— Немските квартали в Долен Ийст Сайд в Ню Йорк са връзката с деветдесет и осем процента от анархистките настроения и дейности в Америка — продължи Холмс, сякаш Джеймс не беше казал нищо. — Открих, че са съсредоточени предимно в Десети, Единайсети и Седемнайсети градски район. Германците наричат тази част от Ню Йорк Kleindeutschland — „Малка Германия“, макар да съм сигурен, че нямаше нужда да ви го превеждам. Този район граничи с Четиринайсета улица на север, с Трето Авеню и Бауъри на запад, с Дивижън Стрийт на юг и с Ийст Ривър на изток. Той е бил Kleindeutschland още от Гражданската война.