— Но вие, сър, едва ли твърдите, че всички германски имигранти в Ню Йорк са анархисти.
Холмс продължаваше да се усмихва.
— Разбира се, че не — отвърна тихо той. — Но твърдя, че изненадващо голям брой от вашите германски имигранти са донесли със себе си социализма от Европа, а в сърцевината на най-фанатичния социализъм тлеят въгленчетата на днешния анархизъм и терор.
— Трудно мога да повярвам на това — рече Джеймс.
— Между хиляда осемстотин шейсет и първа и хиляда осемстотин и седемдесета година — продължи Холмс, — някъде около 0,3 процента от вашите имигранти са от Австрия и Унгария, по-малко от осем хиляди души. Между хиляда осемстотин осемдесет и първа и хиляда осемстотин и деветдесета над 6,7 процента от вашите имигранти са германци или австрийци, почти седем процента от общия имигрантски поток. Близо осемдесет и две хиляди души, повечето от които са предпочели да живеят в най-населените части на Ню Йорк или Бруклин, а не да се придвижат на запад. И процентът им нараства драматично. Демографите, които работят в департамента на брат ми Майкрофт в Уайтхол, предричат — и то, чувствам, с голяма увереност — че до хиляда и деветстотната година цели шейсет процента от цялото ви имигрантско население ще бъдат германци, почти шестстотин хиляди германски мъже, жени и деца, а до хиляда деветстотин и десета германците от нисшата класа ще достигнат почти двайсет и пет процента от всички имигранти, наброявайки повече от два милиона души.
— Но сред тях със сигурност има германски имигранти, които са усърдни работници, богобоязливи… имам предвид, че споменахте само няколко бирхалета… — заекна Джеймс.
— Само сега, през хиляда осемстотин деветдесет и трета, съществуват повече от двеста германски бирхалета, които са свързани с анархисткото движение в Ню Йорк — каза Холмс. — Много от тях са от типа, който те наричат Lokalfrage — сигурни места — където могат да говорят свободно или да провеждат социалистически сбирки, на които открито да обсъждат анархистките си планове.
Холмс се наведе напред, отпускайки тежестта си върху бастуна.
— И да, вашите германски имигранти са много трудолюбиви, господин Джеймс — мога да го потвърдя, защото работих заедно с тях при най-нечовешки условия във фабриките в Ню Йорк. Но мнозинството от тях отказват да учат английски език. А образованите сред тях — а грамотността е на много високо ниво сред германската общност, както несъмнено знаете — са прочели и приели идеите на техните европейски комунистическо-анархистки философи, като Бакунин, и напоследък са се прехвърлили към още по-крайни комунистическо-анархистки лидери като Пьотр Кропоткин, Ерико Малатеста и Елизе Реклю. Вашите германски емигранти са донесли със себе си не само способността да работят усърдно шест дълги дни в седмицата, но и омразата си към висшите класи и интереса си към анархията, и… у малцинството от тях, което все пак е твърде голямо като брой… готовността да прибегнат към бомбите, въстанията и политическите убийства на радикалната анархия.
Холмс потупа разсеяно бастуна си, сякаш собствените му размишления го бяха разстроили.
— Социалистите — и анархистите — използват своите бирхалета Lokalfrage като клубове за трейдюнионистки организации, певчески дружества и германски организации за взаимопомощ. Но анархистите, включително онези от най-опасния вид, господин Джеймс, също се срещат там, складират оръжия там, изготвят плановете си за покушения там. И снощи от хотел „Гленъм“ ние можехме да отидем до поне дузина от тези Lokalfrage.
Джеймс изпитваше отчаяна нужда да смени темата. Много от героите му в „Принцеса Касамасима“ бяха германски емигранти-работници, но Хенри Джеймс всъщност не познаваше такива германци, никакви работници. Германците, които познаваше, бяха учители, професори, артисти и литератори от самата Германия.
— Но човекът, когото търсите… — каза той, — този Лукан Адлер… той не е германец.
— Не — отвърна Холмс със странна нотка в гласа. — Лукан Адлер не е германец.
Макар Джеймс да знаеше, че трябва да замълчи и да сложи край на този смущаващ разговор, той попита:
— Издирването на човека, отговорен за смъртта на Клоувър Адамс — издирването на Лукан Адлер, копелето на господин Себастиан Моран — има дълбока лична връзка с вас, нали, господин Холмс?
Холмс го погледна със студените си сиви очи и кимна едва забележимо.
— Сигурно е заради раните — рече Джеймс. — Онези ужасни огнестрелни рани, които ви е нанесъл Лукан Адлер.