Невероятно и необяснимо защо Шерлок Холмс се усмихна. Той преметна дългия черен шал около врата си по претенциозния маниер, с който Джеймс вече беше свикнал, отметна главата си назад и брадичката му щръкна под тази странна, почти сърдечна усмивка.
— Съвсем не — отвърна той. — Раните са просто цена, която плащам заради професията ми. Но е вярно, че причините да търся Лукан Адлер са много по-дълбоки от опита да спася неназовани обществени фигури от най-ужасния убиец-анархист в света. Разбирате ли, господин Джеймс, Себастиан Моран отведе малкия Лукан от Ирен Адлер, обяви го за свой и го отгледа като свое копеле, макар никога да не даде името си на момчето. Той обучи Лукан в тъмното изкуство на убийствата, което владееше отлично, и младият Лукан, на не повече от двайсет и една годишна възраст, се усъвършенства дори повече сам, надминавайки Моран както като добър стрелец, така и като наемен убиец.
Холмс погледна Джеймс право в очите; Джеймс му отвърна с уплашен, но изпълнен с дълбоко любопитство поглед.
— Повярвайте ми, имам много повече причини да намеря Лукан Адлер, отколкото мога да споделя сега — рече Холмс. — Той трябва да бъде умъртвен. Но преди това се надявам да успея да поговоря с него.
Част 2
1.
Хенри Адамс се събуди в собственото си легло в къщата на Лафайет Скуеър и за момент не можа да се ориентира. Въздухът му се струваше твърде хладен. Леглото — твърде познато. Утринната светлина — твърде мека. И подът не се движеше.
Адамс беше прекарал добре последните два месеца, безделничейки в Хавана с приятели, след това две седмици в имението на сенатор Дон Камерън в „Кофин Пойнт“ на остров Света Елена, ала най-голямо удоволствие му доставиха „геоложките проучвания в кораловите рифове“ със зоолога Александър Агаси, син на прочутия геолог Луи Агаси, от борда на удобната му яхта „Дивата патица“.
Но сега си беше вкъщи — на мястото, което предпочиташе да избягва през седемте години след самоубийството на съпругата му — и след сутрешната баня той намери дрехите си, подредени върху леглото от собствения му камериер, а не от някой от хората на Дон Камерън.
След самотата през последните седем години Адамс бе очаквал да почувства някакво облекчение, когато файтонът му — както бе пожелал, на гарата го беше посрещнал единствено кочияшът му — се спря пред къщата на Ейч Стрийт, която се намираше точно до дома на семейство Хей, ако не за друго, то поне заради това, че най-после бе настъпил краят на ежедневните му напоследък социални контакти — първо с Филипс в Хавана, след това със семейство Камерън, после с Агаси и накрая отново с Камерънови.
Но вместо това, щом приближи познатите сводове над входната врата, той отново усети как го залива старата вълна от депресия.
Клоувър не беше умряла в тази къща, разбира се, иначе той никога нямаше да се върне в нея. Бяха планирали да се преместят тук в първия ден от 1886 година, след приключването на двугодишния обстоен ремонт на сградата, но Клоувър бе изпила своя отровен проявител на шести декември.
Но проклетият кръст, за който бе настояла въпреки съпротивата му, все още си беше там, над изкусно изработените спираловидни орнаменти на сводовете.
Двамата с Клоувър бяха в „Бевърли Фармс“ онзи юли, когато кръстът — проклетият кръст — беше добавен към фасадата. Хенри бе помолил приятеля си Тед Дуайт от Библиотеката на Държавния департамент да надзирава изработването на орнаментите и му беше написал: „Ако видиш работниците да отливат някой християнски символ, накарай ги да престанат“.
Архитектът им Х. Х. Ричардсън бе настоял, че мястото между прозорците над главните колони се нуждае от някаква украса, затова Хенри бе предложил на Клоувър там да гравират паун, тъй като — според неговите разбирания — цялата нова сграда, заедно с красивите произведения на изкуството, обзавеждането и съдържанието ѝ, беше начин да се изфукат пред Вашингтонското общество, към което двамата с Клоувър се отнасяха с пренебрежение. Ричардсън се беше борил като лъв, крещеше и вилнееше. Може би, мислеше си Хенри Адамс, защото по време на превръщането на този огромен мавзолей в място за живеене, огромният архитект бе принуден да търпи виковете и оплакванията на Хенри.
Но после се оказа, че Клоувър тайно (от гледна точка на Хенри) беше наредила върху тухлената стена между прозорците да бъде поставен изкусно украсен кръст. Когато новината за кръста достигна до ушите на Адамс в „Бевърли Фармс“, строителите вече бяха свършили работата си. Това силно го притесняваше. Нито той, нито Клоувър бяха вярващи. Често се шегуваха с лицемерно набожните си вашингтонски познати, които бяха успели да вградят християнски символи в зидарията или в орнаментите от вътрешната украса на скъпите си нови домове.