Още докато стоеше с Холмс във фоайето, Адамс осъзна, че старият му познат е станал още по-красив с годините — висок, изправен, високата якичка се опитваше да скрие единствения му недостатък (вратът, който според някои беше твърде дълъг), с идеално завити мустаци, които едва бяха започнали да се прошарват, и коса, разделена на идеален път, която силно контрастираше с оплешивяващото теме на Хенри Адамс. (И не само оплешивяващо, знаеше Адамс, а и все още белещо се заради многобройните изгаряния на слънце, които бе изстрадал на остров Света Елена и на яхтата на Агаси, макар непрекъснато да бе носил моряшко кепе или сламена шапка).
Когато пристигна димящото кафе, Адамс осъзна, че макар да беше само на петдесет и пет, три години по-възрастен от Холмс, съдбата му бе да става все по-дебел, по-плешив и, да, по-нисък, докато Холмс почти сигурно щеше да запази изпънатата си, висока и горда стойка до деветдесетгодишна възраст и вероятно щеше да достигне апогея на мъжката си красота, когато стигне осемдесетте.
— Какво те води във Вашингтон, Уендъл? — попита Адамс. — Сигурно си дошъл, за да се видиш с Върховния съдия Фулър?
— Да, със съдия Фулър и с президента Кливланд — отвърна Холмс, отпивайки предпазливо от кафето. Не понечи да обясни защо ще се среща с президента и Адамс нарочно не попита.
Холмс бе съдия във Върховния съд на Масачузетс от 1883 година и най-проницателните наблюдатели, които Адамс познаваше, очакваха, че не след дълго той ще стане Върховен съдия на този щат. Други бяха готови да се обзаложат, че преди края на десетилетието Холмс щеше да е член на Върховния съд на САЩ, макар Адамс да се съмняваше в това.
— Как е госпожа Холмс? — попита Адамс. — Добре, надявам се.
— Фани се чувства добре, благодаря. — Веднъж Джон Хей беше споделил насаме с Адамс за лекото пренебрежение, което винаги се промъква в гласа на Уендъл, когато той споменава съпругата си. Между Хей и Адамс съществуваше мълчаливо съгласие, че ако някога бе съществувал абсолютно дружески брак, то този на семейство Холмс бе точно такъв.
Холмс остави чашата и чинийката ѝ на трикракия поднос, който икономът беше сложил върху ниския библиотечен шкаф до креслото му.
— Наминах да те поразпитам за слуховете, които чувам — рече той с привичния си рязък маниер.
— Слухове? — Сърцето на Адамс заби силно, както ставаше винаги, когато чувстваше, че трябва да бъде нащрек. Лизи Камерън никога нямаше да разкрие съдържанието на писмата, които си разменяха — особено на последното му и най-интимно писмо, което Адамс бе изпратил от Шотландия до Париж само няколко месеца по-рано. И въпреки това пулсът му се ускори.
— За гостите на семейство Хей — каза Холмс.
Адамс си позволи да повдигне въпросително вежда.
— Не знаех, че Джон и Клара имат някакви специални гости, но пък от известно време пътувам доста.
— Хей ми го каза преди няколко минути, когато минах през тях — каза Холмс. — Но твоята прислуга сигурно коментира посетителите… моята определено го прави.
— Прислужниците ти в Бостън обсъждат гостите на семейство Хей? — извика Адамс с усмивка.
— Разбира се, че не, но аз вече няколко дни съм във Вашингтон и винаги водя със себе си личния си камериер и готвача.
Адамс сплете пръсти под брадичката си и открито се усмихна.
— Нямах време да се ослушам какво си шушука прислугата. Но, Холмс, ти трябва непременно да ми кажеш клюката.
Холмс махна с ръка — Адамс забеляза дългите, тънки пръсти с идеален маникюр — и каза:
— Сигурно е, че Хенри Джеймс се е върнал. Прекарал е цялата седмица у семейство Хей… очевидно без малко съм го изпуснал. Наел си е квартира наблизо. У госпожа Стивънс, мисля.
— Последния път, когато Хари беше тук, преди десетина години, мисля, Клоувър го покани у нас — рече тихо Адамс.
Холмс кимна нетърпеливо.
— Преди да се върна тук, минах през госпожа Стивънс, но Джеймс и неговият спътник — другият гост у семейство Хей през изминалата седмица — вече бяха излезли.
— Чудя се защо ли се е върнал Хари — рече замислено Адамс. Точно преди Хенри Джеймс да напусне Америка през 1883 година, след смъртта на родителите му и проблемите, създадени от завещанието на баща му и имотите в Олбъни, Адамс го беше чул да се кълне, че това ще е последното му посещение в Щатите. Домът му сега е в Англия и Европа, бе казал старият им приятел.