— Каквото и да го е накарало да се върне, той се опитва да пази посещението си в тайна — рече Холмс.
Адамс изпъна пръсти и забарабани по брадичката си.
— Защо му е на Хари да го прави? Освен ако… но Уилям е в добро здраве и, както последно чух, е със семейството си в Италия или Швейцария, или някъде другаде, а мисля, че не е имало проблеми със завещанието на сестра им Алис. Миналата година госпожица Лоринг донесе прахта на клетото момиче у дома, за да бъде погребана във фамилното място в Кеймбридж.
— Може би тайната е свързана със спътника на Джеймс — или по-скоро спътници — рече тихо Холмс, навеждайки се напред. — Двама мъже. И двамата доста странни, както чувам.
Адамс потупа с пръсти по долната си устна. Ако клюката на Уендъл се отнасяше до някаква физическа връзка, която Хари най-после си бе позволил да осъществи с друг мъж — при срещите си с Хари в Англия и на Континента Адамс бе усетил почти идеално прикритото увлечение на Джеймс към някои от по-младите му приятели-артисти — то той изобщо не искаше да слуша за това. Надяваше се, че изражението и позата му, макар и привидно неутрални, са успели да предадат това послание на често твърде невъзприемчивия и понякога недискретен Уендъл.
— Кои са тези негови спътници? — попита Адамс, без да показва особено любопитство. — Сигурно са безукорни, щом Хари ги е представил на семейство Хей. — Присети се за слуховете за личния живот на Оскар Уайлд, но с усмивка прогони абсурдната мисъл, че това може да се отнася и до Хенри Джеймс. Хари, който обичаше клюките също толкова, колкото и останалите от мъжката им писателска компания, вероятно бе най-прикритият човек, когото Адамс бе познавал.
— Сигурно, сигурно — промърмори Холмс. — Но един от гостите — Хей казва, че си е тръгнал преди няколко дни — е бил норвежец или може би швед, Ян Сигерсон, сигурно си чел за него през последните една-две години. Някакъв изследовател.
Адамс отпусна малките си ръце в скута.
— Сигерсон… Сигерсон… Да, спомням си смътно името. Норвежец е, мисля. Преди година-две се появи в новините за кратко, изкачил някаква планина или открил някакъв проход в Хималаите, нали така? А може и да е прекарал известно време в Тибет. Това е необичайно. — Адамс говореше като пътешественик-ветеран. След смъртта на Клоувър той се беше скитал из Южния Пасифик в продължение на почти година заедно с художника Джон Лафарж. Една телеграма от Париж… от Лизи Камерън… го беше накарала да се втурне обратно като глупак, прекосявайки цялата планета.
Адамс изхвърли тези мисли от главата си.
— Да, спомням си нещо за Ян Сигерсон — каза той. — Значи изследователят е дошъл в Америка заедно с Хари. Странно, но не виждам причина Хари да държи присъствието му в тайна от старите си приятели, освен ако господин Сигерсон отчаяно не се опитва да избегне публичността и Хари го е изчакал да си тръгне, преди да уведоми останалите от нас.
— Всъщност вторият гост на Хей, също спътник на Джеймс, е накарал прислугата да шушука — рече Холмс, изваждайки часовника си, който държеше в джобчето на жилетката си заедно със своя „Фи Бета Капа“ ключ, и погледна колко е часът. Разстоянието от дома на Адамс до гарата беше късо и Хенри бе забелязал, че Холмс е оставил файтона да го чака отвън.
— Искаш ли да отгатна името на втория джентълмен? — попита Адамс с поредната приятелска усмивка.
— И след сто години няма да се сетиш — каза съдия Холмс с тежък, премерен тон. — Това е Шерлок Холмс.
Адамс се разсмя от сърце, като дори запляска с ръце по коленете си под бюрото.
— Смееш се — отбеляза Холмс. Старият познат на Адамс — знаеха се от повече от трийсет години — не бе известен с особено чувство за хумор, поне не от типа хумор като на Джон Хей или Кларънс Кинг, но откакто облече черната тога на съдия от Масачузетския съд, той като че ли съвсем се бе лишил от него.
— Но Шерлок Холмс не е ли литературен герой? — каза Адамс, без всъщност да задава въпрос. — Творение на Артър Конан Дойл? Хари да не е довел господин Дойл на посещение във Вашингтон?
— Не, довел е Шерлок Холмс — повтори Холмс. — Почти успях да накарам Хей да си признае, макар че той като че ли се беше заклел да го пази в тайна. Но не само прислугата му шушукаше, че лондонският детектив е гост в дома, но и Клара Хей, след като накарала приятелките си да се закълнат, че ще си мълчат, им разказала за престоя на Шерлок Холмс в дома ѝ.