— Какво правите тук… — започна Мур.
— Бих могъл да ви питам същото, сър — сопна му се Брок.
Двамата мъже искрено се ненавиждаха. На всичкото отгоре Холмс и бившият главен суперинтендант на полицията се познаваха лично. Брок имаше причина — или поне той така си мислеше — да мрази Холмс дори повече, отколкото презираше настоящия главен суперинтендант.
Холмс изчака двамата мъже, които продължаваха да мърморят недоволно, да влязат в сградата, и едва тогава слезе от файтона си и плати на кочияша.
Предишната седмица Холмс беше разпитал Джон Хей за Малтби Билдинг, споменавайки само, че е минал покрай някаква странно изглеждаща сграда, а Хей се беше разсмял и му бе обяснил, че вина за това има асансьорът в сградата, защото Малтби Билдинг, пететажна жилищна сграда, закупена двайсет години по-рано за нуждите на Сената, е била построена от нюйоркски предприемач на мястото на стар обор. Всъщност, беше обяснил Хей, сградата е била построена върху песъчлив терен, „което се отнася до толкова много неща във Вашингтон“. Масивният асансьор започнал да потъва в пясъка, повличайки след себе си цялата сграда надолу, и сега, когато човек реши да влезе в него, подът му ще се намира на седем инча по-високо или по-ниско от етажа. „На всичкото отгоре — додаде Хей след поредната порция смях, — все още заетите кабинети в Малтби Билдинг са ужасно студени през зимата, направо нетърпими през лятото и ужасно тесни през всички сезони.“
„Идеално“ — си беше помислил Холмс и бе телеграфирал на брат си Майкрофт, за да накара Уайтхол да „призове“ началниците Мур и Брок и някои други в Службата по инспекция на параходите на четвъртия етаж в сградата. Главен инспектор на въпросната служба беше някой си Джеймс А. Дисмънт, който бе предупреден от Държавния департамент за сутрешната инвазия, но не му бе обяснена причината за сбирката. Сега, когато изнервеният чиновник на Дисмънт, някой си Андрю Макуилямс, ако се съди по табелата на бюрото му, въведе Шерлок Холмс в претъпкания кабинет на главния инспектор, той се озова сред глъчка от разгневени гласове — над които се извисяваше този на Уилям С. Мур.
Холмс потропа силно по пода с бастуна си и всички глави се обърнаха към него.
— Господа — рече той с най-заповедническия си глас, — аз съм господин Шерлок Холмс и по моя молба — предадена чрез Уайтхол, вашия президент и вашия Държавен департамент — сме се събрали тук тази сутрин. Господин Дисмънт — Холмс кимна към объркания Главен инспектор на службата по инспекция на параходите, — налага се да използваме вашия кабинет само за около четирийсет и пет минути, и приканваме вас и вашия чиновник, господин Макуилямс, да напуснете сградата и през следващия един час да се насладите на прекрасния пролетен ден.
Дисмънт изду бузи, сякаш се канеше да възрази, но после огледа лицата на важните личности, събрани в кабинета му, кимна отсечено и излезе, като затвори внимателно вратата зад гърба си. Холмс провери дали главният инспектор и секретарят му са напуснали приемната, след което се обърна към същите онези зачервени лица, готови да изригнат срещу него. Той вдигна облечения си в ръкавица показалец.
— Стоп! — каза детективът. — Преди да отправите своите възражения и искове, ви моля да разберете, че тази среща беше одобрена от Нейно величество кралица Виктория и президента Кливланд, и е уредена от нашия Уайтхол и вашия Държавен департамент… точно заради необходимостта от пълна конфиденциалност.
— Моят кабинет в полицейския щаб щеше да е абсолютно подходящ! — прогърмя главният суперинтендант на полицията Мур през белите си мустаци.
— Не, суперинтендант Мур, нямаше да е — отвърна тихо Холмс. — Не само защото входът към полицейския щаб на Пета и Луизиана се наблюдава от разузнавачи… шпиони, бихте ги нарекли вие… на които плащат местните престъпни банди, но в тяхната ведомост са записани и някои хора от вашия персонал и от полицейското управление.
— Това е… възмутително! — изрева Мур.
— Също толкова възмутително, колкото и обвиненията, че моите детективи са корумпирани, които господин Холмс отправи преди повече от десет години! — отсече рязко бившият главен суперинтендант на полицията Брок. — Изгубих поста си през хиляда осемстотин осемдесет и трета заради разпространяването на подобни слухове.