Шерлок Холмс: Само четирима от осъдените мъже са били обесени, сър… Енгел, Спайс, Парсънс и Фишер. Линг, който е направил бомбата, се е самоубил, като е сдъвкал в килията си капсула динамит. Лицето му се пръснало на парчета. И въпреки това минали няколко часа, преди да умре.
Бившият главен суперинтендант на вашингтонската полиция Брок: И въпреки това сега, седем години по-късно, губернаторът Алтджълд и много, много други хора твърдят, че тези мъже са герои на работническата класа.
Шерлок Холмс: Тези осем мъже бяха убийци и заговорници. Доказах го за нуждите на чикагската полиция и съдилищата. Не на последно място чрез разбиването на техния шифър в анархисткия вестник Arbeiter-Zeitung… шифър, който координираше правенето на бомбите, въоръжаването на анархистите и засадата, която бяха подготвили на полицията в онзи първи май на площад „Хеймаркет“.
Началникът на тайните служби Дръмънд: Но никой не успя да залови мъжа, за когото се смяташе, че всъщност е хвърлил бомбата… Шнаубелт.
Шерлок Холмс: Рудолф Шнаубелт.
Началникът на тайните служби Дръмънд: Да. Шнаубелт просто се изпари. Изчезна. Вероятно завинаги.
Шерлок Холмс: Не завинаги, началник Дръмънд. Намерих Рудолф Шнаубелт във Франция преди пет години.
(Стаята отново се изпълва с глъчка, докато вицепрезидентът Стивънсън не вдига ръка. Когато всички се умълчават, той с жест дава думата на началника на вашингтонската полиция.)
Главният суперинтендант на вашингтонската полиция Мур: Не съм чул нищо за арестуването на Шнаубелт.
Шерлок Холмс: Страхувам се, че господин Шнаубелт умря, преди да бъде задържан. Той се хвърли от прозореца и се удави в бързата швейцарска река, която течеше отдолу. Но не и преди да признае — или да се похвали, по-скоро — за участието си в заговора и че на четвърти май хиляда осемстотин осемдесет и шеста година собственоръчно е хвърлил бомбата срещу полицията от закътана уличка, излизаща на площад „Хеймаркет“.
Бившият главен суперинтендант на вашингтонската полиция Брок: Значи, господин Холмс, разполагаме единствено с вашата дума за… признанието на Рудолф Шнаубелт.
Шерлок Холмс: Моята дума и думата на още двама изключителни полицейски офицери, които бяха заедно с мен, когато Шнаубелт сипеше хвалбите си, а после се опита да избяга.
Началникът на тайните служби Дръмънд: Можете ли да ни кажете имената на тези мъже, господин Холмс?
Шерлок Холмс: Разбира се. Първият беше моят колега-детектив инспектор Лепин, за когото споменах по-рано, а вторият полицейски офицер, който чу признанието на Шнаубелт — и ни помогна да измъкнем трупа му от реката — беше един млад и изключително обещаващ нов член на брюкселската полиция, младши инспектор на име Еркюл Поаро. Но стига за старите случаи. Какво възнамерявате да направите вие, господа, през следващите четири седмици — или по-малко — за да спасите живота на президента Гроувър Кливланд?
Холмс се отдалечи от групичката и се облегна на един шкаф, пълен с наредби и спецификации за котлите на параходите.
Вицепрезидентът Стивънсън пристъпи напред и се обърна към останалите присъстващи.
— Президентът — каза той, — нареди тази група — и всички останали, които сметнем за необходимо да поканим — да се събира на всеки две седмици, за да обсъжда проблема с охраната. Мисля, че неделя сутрин, десет часа, е подходящо.
— Неделя! — извика Брок. — Сега ще трябва да жертвам неделите си и неделните служби със семейството си заради тази… сянка или призрак на заплаха? Освен това вече нямам никаква официална власт в полицията. Няма никакви причини да съм тук.
— Президентът пожела да участвате в тази първа сбирка — отвърна тихо вицепрезидентът Стивънсън.
— И по каква причина точно? — попита настоятелно мършавият бивш главен суперинтендант на вашингтонската полиция.
— Вашето детективско бюро беше разядено от корупция, когато подадохте оставка — каза Шерлок Холмс. — Вие напуснахте, много от тях останаха и сега заемат дори по-високи постове. Детективите, на които плащат бандите или анархистите, могат да окажат съдбоносно влияние върху нашите планове. Необходимо е вашето експертно мнение по този въпрос. С други думи, сър, президентът на Съединените щати нареди вие да станете онова, което американските престъпници наричат, мисля… плъх.