Брок изсумтя, но очевидно не намери какво да отговори на това.
— Така, да продължаваме тогава — каза Стивънсън, сякаш някакво незначително предложение беше прокарано пред Сената. — Суперинтендант Мур, моля, обяснете ни ролята на вашия департамент в охраната на президента.
Суперинтендантът се прокашля.
— Вашингтонската полиция охранява президента, когато той се появява на обществени събития в столицата.
— Офицерите ви придружават ли президента при отиването му на тези събития и напускането им? — попита Стивънсън.
— Не, господин вицепрезидент.
Бледото закръглено лице с посивели мустаци огледа присъстващите.
— Кой придружава президента при пътуванията му из града?
Мълчание.
— Кой защитава президента, когато той се намира в Белия дом? — попита Стивънсън.
— Полицията на Белия дом — отвърна суперинтендант Мур.
— Тази част влиза ли във вашата юрисдикция, суперинтендант Мур?
— Непряко, господин вицепрезидент. — Мур отново се прокашля. — Ние обучаваме новобранците и ги изпращаме в тази част, но полицията на Белия дом е автономна единица.
— Кой командва полицейските части в Белия дом? — попита Стивънсън.
— Сержант О’Нийл, сър — отвърна суперинтендант Мур.
— Сержант О’Нийл?
— Да, сър.
— Колко офицери са на ваше подчинение в целия вашингтонски полицейски департамент, суперинтендант Мур?
— Двеста, господин вицепрезидент.
— Без да се брои полицията на Белия дом?
— Да, сър.
— А колко офицери са зачислени в Белия дом?
— До тази пролет бяха трима, господин вицепрезидент — каза суперинтендант Мур. — Но количеството и интензивността на смъртните заплахи, които получава президентът Кливланд, доведоха до увеличаване на бройката до двайсет и седем.
— Които работят на три смени, двайсет и четири часа дневно, предполагам.
— Повече или по-малко, господин вицепрезидент.
— Значи по всяко време на денонощието животът на президента е пазен от около деветима полицейски офицери-новобранци.
— Да, сър — каза Мур, в чийто глас прозвуча обида. — Но това е много повече, отколкото е получавал който и да е друг президент, с изключение на президента Линкълн, който понякога беше ескортиран от федералната кавалерия или пехота, разквартирувана в района на Белия дом.
— Но не и в онази нощ в театър „Форд“ — отбеляза вицепрезидентът Стивънсън.
— Не, сър — каза Мур. — Войникът, който обикновено е бил зачислен да стои пред ложата му в театъра, отсъствал онази вечер.
— Когато на първи май президентът Кливланд отиде в Чикаго, за да открие Световното изложение пред тълпа от над сто хиляди души, колко от вашите хора или от полицията на Белия дом… или от армията, като стана дума… ще го придружават? — попита Стивънсън.
Настъпи мълчание и мъжете се спогледаха.
Най-накрая суперинтендант Мур отговори:
— Николко, господин вицепрезидент. Когато главата на правителството пътува до други градове, охраната му се поема от полицейските сили на този град.
Стивънсън изгледа продължително суперинтендант Мур. Погледът му беше все така мек, както и гласът му, но във въздуха се усещаше напрежение. След това вицепрезидентът се обърна към високия началник на тайните служби.
— Господин Дръмънд — каза Стивънсън, — доколкото разбирам, вашият департамент има известен опит от последните месеци в охраната на президента?
— Незначителен, сър — отвърна Дръмънд. — Както знаете, ние разполагаме с добре обучени и въоръжени агенти, и няколко пъти през изминалите седмици полицията на Белия дом ни помоли да осигурим допълнителна охрана за президента Кливланд.
— В Белия дом, или когато го напускаше? — попита вицепрезидентът.
— Когато го напускаше, за да участва в някое обществено събитие — отвърна Дръмънд.
— Това е работа на вашингтонската полиция, сър — сопна му се суперинтендант Мур. Беше очевидно, че той едва сега разбира за намесата на Тайните служби в полицейските дела.
— Да, суперинтендант, наясно сме с това — кимна Дръмънд. — Но по време на събития като обръщението на президента към огромните тълпи в Сити Парк миналата Коледа, нашият департамент беше разположил там само трима униформени служители, които да го пазят. По молба на полицията на Белия дом — вероятно заради получените заплахи — ние изпратихме шестима от нашите въоръжени агенти, облечени в ежедневно облекло.