— На чие име си изпратил поканата? — попита Джеймс.
— До господин Холмс.
— Тогава се обзалагам, че ще се появи господин Холмс.
— Ах… едва не забравих — каза Хей, докато изпращаше Джеймс през фоайето до входната врата. — Освен това поканихме… както Адамс и Уендъл често го наричат… Момчето.
— Момчето — рече замислено Джеймс. — О, имаш предвид… о! Ох, мале. О, боже. Все забравям, че тези дни е във Вашингтон.
— Накарах го да обещае, че ще се държи възможно най-прилично — каза Хей.
Усмивката на Джеймс излъчваше три части ирония и две части предвкусване.
— Ще видим. Ще видим.
Шерлок Холмс беше поканен като „господин Шерлок Холмс“ на вечерята у семейство Хей, затова той се появи като господин Шерлок Холмс. Вторият и третият му пътнически сандък най-после бяха пристигнали чрез Британското посолство във Вашингтон, така че сега той се бе облякъл по последна лондонска мода, с бяла вратовръзка и черен фрак, меки лачени обувки, които бяха толкова излъскани, че можеха да бъдат използвани за сигнално огледало в спешни случаи (но не твърде меките черни обувки „Капецио“, тип „Оксфорд“, които бяха толкова популярни сред младите, готвещи се за дълга нощ с много танци), черна къса пелерина, поръбена с пурпурна лента, висок шест и половина инча цилиндър от най-чиста коприна, официална жилетка с ревери и изрязана предница, искрящобяла официална риза с висока права яка, и — тъй като това бе вечеря, а не бал — без бели ръкавици.
Останалите мъже бяха облечени по същия начин — нямаше и следа от не толкова официалното (и, за Холмс, определено посредствено) „смокинг сако“ — а след като беше представен от Хей, детективът трябваше да признае първенството на Хенри Адамс за най-старото, най-износено и най-красиво сако за вечерта, макар че чисто новият лъскав костюм на Хенри Кабът Лодж сигурно струваше много повече от износеното съвършенство на Адамс. Единственият мъж, който не изглеждаше като роден да носи дрехите си, бе натрупалият мускули и дебеловрат син на Хей, Дел, който изглеждаше така, сякаш всеки момент ще пръсне костюма си по шевовете.
Дамите, с изключение на няколко изпуснати кичура коса, също поддържаха най-високите стандарти на модерния френско-американски дизайн.
Групата разполагаше само с няколко минути за представяне и учтиви разговори, преди да ги поканят в трапезарията.
Холмс не можа да не се възхити. Той беше вечерял с Уелския принц, с Краля на Скандинавия и с други елитни и изтънчени домакини в Англия, Франция и по света, но не можеше да си спомни да е виждал по-красива стая, полилей или маса. Осъзнавайки, че трапезарията спокойно би могла да приеме петдесетина гости на банкет, даван от Държавния департамент, Холмс се наслади на начина, по който Клара Хей я бе подредила така, че да отговаря идеално на нуждите на дванайсет души — четири жени и осем мъже.
Макар мъжете да бяха повече от жените, Джон и Клара Хей бяха успели да компенсират това с внимателно разпределение на местата на гостите си и с красиви украшения в средата на масата, които не скриваха лицата на събеседниците. След като намериха местата си — зад всеки стол имаше по един прислужник с бяла вратовръзка и фрак, който им помагаше при сядането и ставането — Холмс отдели минутка, за да се наслади на разпределението на гостите.
Начело на масата седеше не Джон Хей, както можеше да се очаква в собствения му дом, а Хенри Адамс. Мястото му подчертаваше темата на вечерта, „Добре дошъл у дома, Хенри“, но Холмс подозираше, че столът е с малко по-висока седалка и допълнителна възглавничка върху нея, за да може ниският оплешивяващ мъж да е на нивото на останалите гости.
В долния десен край на масата — откъм страната на Холмс — седяха първо наскоро заклелият се масачузетски сенатор Хенри Кабът Лодж (издокаран стилно чак до идеално подстриганите брада и мустаци, но с бездушен поглед — изключително бездушен), след това флегматичната, но въодушевена Клара Хей (чиято рокля от наситеносин копринен сатен и украса от паунови пера с гранатов цвят, с ръкави и декоративна лента от гранатов копринен сатен и кадифе, щеше да е поразяващо оригинална, ако не беше представена в мартенския брой на „Харпърс Базар“), после сенаторът от Пенсилвания Джеймс Доналд Камерън (чиито тъмни очи изглеждаха също толкова тъжно клюмнали, колкото и гъстите му мустаци), до него Шерлок — който установи, че седи точно срещу Хенри Джеймс, и веднага разбра, че в това няма нищо случайно, тъй като от централните си места на масата те можеха да задават въпроси към всички останали — а от лявата страна на Холмс седеше младият „Дел“ Хей, усмихнат и несръчен, който обаче явно се чувстваше удобно на официална вечеря в елитната компания на Хенри Адамс, сенатор Дж. Доналд Камерън, писателя Хенри Джеймс и Хенри Кабът Лодж, конгресмена-милиардер с ледения поглед, който този месец беше станал сенатор.