Онези, които си позволяваха да се смеят на подобни неща — към тях със сигурност не принадлежаха нито сенатор Лодж, нито сенатор Камерън, а Дел Хей се колебаеше дали да се присъедини, или не — се изкискаха.
— Можеше да е още по-зле — рече тихо Хенри Джеймс. — Нашият приятел Вито можеше да бъде открит напълно вкученен.
След съвсем кратка пауза последваха нови кискания. Лизи Камерън се засмя на глас — със свеж, младежки, естествен смях.
Тогава, без всякаква връзка с темата и с характерното за младите хора безгрижие, Хелън Джулия Хей се обърна към всички:
— Някой възнамерява ли да посети Международния панаир в Чикаго това лято? Аз съм сигурна, че ще отида! Навсякъде, където четох за Белия град, казват, че е великолепен!
— Това не е точно Международен панаир, скъпа — каза баща ѝ. — Чикаго е домакин на Световното Колумбово изложение, което отбелязва четиристотин години от откриването на Америка от Колумб.
— Но Изложението започва през хиляда осемстотин деветдесет и трета — каза Дел.
Хенри Джеймс разпери ръце.
— Колумб пропуска откриването на Америка с… колко?… около две хиляди мили между континента и Тринидад?
— Две хиляди сто седемдесет и три мили от мястото, където седим сега — каза Хенри Адамс.
— Значи на Колумб са му трябвали още две хиляди ето седемдесет и три мили, за да открие Америка — продължи Джеймс. — Изложението пропуска годишнината от това не-откриване само с една година. Вървим в правилната посока.
Хей се обърна към Адамс.
— Сигурен ли си за допълнителните сто седемдесет и три мили?
— Абсолютно — отвърна Адамс с лека, немирна и доста очарователна усмивка.
— Знаете ли, че когато Колумб е слязъл на Тринидад, островът е бил населен от групи, които са говорели карибски и аравакски език? — попита Хелън; в гласа ѝ се долавяше не задоволство, че знае такива неща, а по-скоро очакване.
— Как се наричат жителите на Тринидад? — попита Лизи Камерън. — Тринидадци?
— ’Дадци за по-кратко — каза Джон Хей.
— Мис Хей е права за това, че местните са говорели само карибски и аравакски — рече Теодор Рузвелт; гласът му сякаш отекваше дори когато говореше тихо. — Но това е станало чак след померанското нашествие на острова през хиляда четиристотин трийсет и девета.
Вече бяха на четвъртите си чаши вино и смехът се лееше с лекота.
— Вито Пом Пом разбира само аравакски? — рече Нани Лодж. — Колко жалко.
— Може би затова тази малка гадна топка косми не може да научи и най-елементарните команди — изръмжа сенатор Хенри Кабът Лодж.
Нани размърда застрашително пръстите си с лакирани нокти срещу съпруга си.
— Но аз не искам да пропусна Панаира и Белия град, и Колелото на господин Ферис, и Шоуто за Дивия запад на господин Коуди, и… всичко — извика Хелън Джулия Хей с гласче като на осемгодишно момиченце.
— Няма причина да ги пропуснеш — каза сенатор Дон Камерън. — Никой от нас няма да тръгне за Европа преди юли. Изложението се открива на първи май. По някое време през май ще пусна няколко частни вагона и всички ще отидем заедно за няколко дни. Съгласен ли си, Адамс?
Хенри Адамс промърмори нещо, но погледна към Лизи Камерън и кимна утвърдително.
— Хей?
— Абсолютно. С теб сме, Дон.
— Господин Холмс, ще се присъедините ли към нас? — попита Камерън. — Ще паркираме вагоните близо до входа на Панаира и ще има място за спане за всички.
— Благодаря за поканата — отвърна Холмс, кимвайки. — Може би ще отида на Изложението доста по-рано. Ще видим.
Хелън Джулия Хей не запляска с ръце, но допря дланите си една до друга като малко момиче, подготвящо се за молитва. Усмивката ѝ, помисли си Джеймс, наистина можеше да бъде наречена с изтърканото определение сияйна.
Отстъпвайки от обичайния вечерен протокол, първото ястие, което тази вечер бе тънки парчета овнешко филе с малко сос грейви в затоплена чиния, беше нарязано от шеф Ранхофер в трапезарията и поднесено между двете предястия. Прислужниците се появиха и бързо напълниха чашите на всички с шампанско.
— Трябва да отбележа — каза сенатор Дон Камерън, — че това е ужасно добро шампанско. Струва ми се, че ми е познато, но не мога да го определя. Какво е, Джон?
— „Роял Шартър“ — отвърна Хей.
— Аз си мислех, че само на „Делмонико“ им е позволено да предлагат „Роял Шартър“! — прогърмя Рузвелт.
— Така е — каза Хей. — Само там.
— Е, аз бих предпочела да прекарам цялото лято на Изложението в Чикаго, отколкото в скучната стара Европа, в скучната стара Швейцария — каза Хелън.