След като най-малкият брат на Хенри Джеймс, Уилки, беше тежко ранен по време на зле планираното, катастрофално нападение на 54-ти Масачузетски негърски полк над форт Уагнър в Южна Каролина, той беше докаран вкъщи в толкова ужасно състояние — открит сред умиращите в полевата болница в Южна Каролина и спасен по чиста случайност от семейния им приятел Кабът Ръсел, който търсел изчезналия си убит син на бойното поле — че трябваше да го оставят седмици наред да лежи на мръсната си носилка в коридора до вратата. Джеймс присъстваше винаги, когато майка му или баща му къпеха най-малкото си осакатено дете, и гледката на голото тяло на Уилки представляваше съвсем различен тип откровение за младия Хенри Джеймс младши: ужасната рана на гърба, от която конфедератският куршум все още не беше изваден, и противната рана на крака — бяха я оперирали набързо на кораба, откарал Уилки на север, за да извадят куршума — в която се забелязваха едновременно признаци на разлагане и ранни наченки на гангрена.
Първия път, когато Хенри бе видял брат си гол върху носилката — преобръщан и докосван толкова предпазливо от майка му, след като миризливата униформа на Уилки беше разрязана и свалена от тялото му — той се беше изумил колко уязвимо е мъжкото тяло от метал, огън, острие, болест. В много случаи, особено когато го обръщаха — сред писъци — по корем, за да могат да измият гърба и краката му, при което се виждаха и двете му рани, Уилки Джеймс приличаше повече на едноседмичен труп, отколкото на жив човек. Отколкото на брат му.
После дойде другият „Холмс“, който Джеймс беше виждал гол. Към края на войната приятелят от детинство на Джеймс — по-голям само с две години от Хенри, но сега състарен с десетилетия от преживяванията си през войната — Оливър Уендъл Холмс младши, му беше дошъл на гости в Бостън, а след това го придружи и до Северен Конуей, където живееха братовчедката на Джеймс Мини Темпъл и сестрите ѝ. През първата нощ от гостуването им там другият Холмс и младият Джеймс бяха принудени да споделят една абсурдно спартанска стая с единично хлътнало легло — преди на следващия ден да си наемат по-подходящо жилище — и Джеймс, облечен в пижама и пъхнат под завивките, беше видял Оливър Уендъл Холмс младши да стои гол пред умивалника и огледалото по същия начин, както Шерлок Холмс стоеше онази нощ на борда на „Париж“ някъде сред Северния Атлантик.
Младият Джеймс отново се беше възхитил на красотата на слабото и мускулесто мъжко тяло, докато Оливър Уендъл Холмс младши бе стоял под светлината на лампата, и отново усети присъствието на очевидната връзка със смъртта: паяжина от ужасни белези покриваше гърба, страните и бедрото на Оливър. Онзи Холмс — Джеймсовият Холмс — също беше получил тежки наранявания във войната и ужасно се гордееше, че десетилетия след това щеше да може да говори за тях с подробности, каквито обикновено не се споменават пред дамите. И през всичките тези десетилетия онзи другият Холмс, който накрая стана прочут съдия, държеше да пази в своя гардероб разкъсаната си и окървавена юнионистка униформа, която все още миришеше на барут, кръв и мръсотия, точно като носилката, одеялото и разрязаната униформа на Уилки. Когато със също толкова известните му и богати приятели се събираха на разговор и пура, той я вадеше и им показваше отдавна засъхналата кръв и назъбените дупки, съвпадащи с назъбените дупки в паяжината от белези, която Джеймс бе съзрял на голото тяло на приятеля му от детинство.
За Джеймс това бе не само пореден поглед към красотата на голото мъжко тяло, но и към уродливите графити на смъртта, която е проявила претенции към това тяло.
Затова, макар и потресен, Хенри Джеймс не се изненада, когато на слабата светлина на лампата видя, че господин Шерлок Холмс — по-слаб дори отколкото беше петнайсет години по-младият Оливър Уендъл Холмс младши — също има белези по гърба. Те изглеждаха също толкова пресни, колкото раните от куршуми, които Джеймс бе видял в плътта на Уилки и Оливър, но тези белези се разпростираха навън, сякаш бяха оставени от камшика на някой самобичуващ се фанатик.
— Извинете ме — каза Джеймс, без да помръдва от прага на каютата. — Аз не… — Той не знаеше какво „не е“, затова млъкна.