Да си женен.
Фенимор, разбира се, беше мъжествена по много начини — изключително независима, болезнено, но по мъжки амбициозна като писателка и поетеса, готова да прекъсне и най-интересния разговор с Джеймс, докато седят на широката тераса на вила Бачиери край Белосгуардо, наблюдавайки залеза, за да се захване за писане — но освен това беше жена със своите женски загадки. Месеци след като Фенимор бе напуснала квартирата си в Оксфорд, Джеймс най-после осъзна, че тя беше дошла тук — в зимния сумрак на Англия, който ѝ действаше толкова депресиращо; тя се нуждаеше от слънчева светлина, иначе настроението ѝ бързо падаше — за да бъде до него, докато сестра му Алис умираше.
До него. Той бе приемал меланхоличното ѝ присъствие за даденост през цялото време. Едва след като тя напусна Оксфорд, тласкана от раздразнение, ако не и от явен гняв, той усети липсата ѝ.
Фенимор би могла да бъде описана в някое литературно произведение като забавна ексцентричка със слухови проблеми, които тя не признаваше и които правеха разговорите с нея доста трудни, особено в някой салон или на претъпкано обществено място. Ала Джеймс знаеше, че тя е не по-ексцентрична от него. Дори по-малко. Но поне Фенимор, доколкото му бе известно, не криеше някаква дълбока тайна.
Предишната година, точно когато Фенимор заминаваше за пореден път за Швейцария и Италия, държейки се с него по-грубо от всякога, Джеймс беше осъзнал не само че тя бе живяла през цялото това време в Оксфорд, за да бъде близо до него, да му предложи подкрепата си в последните месеци от живота на сестра му, но и че сега, след като Алис си бе отишла, тя очакваше повече внимание от него.
Често се уговаряха да се срещат в различни европейски градове и дори малки селища, като винаги отсядаха в различни хотели, но се срещаха, за да се разхождат и да вечерят заедно, да обикалят из художествените галерии или да ходят по концерти, на които Фенимор се наслаждаваше, въпреки проблемите със слуха. Възможно ли бе да е очаквала нещо повече от това?
Възможно ли бе да е влюбена в него?
Джеймс грижливо избягваше да бъде виждан с нея, когато наблизо имаше някакви техни общи приятели. Срещаха се в затънтени градчета, вечеряха в хотели и ресторанти, които бяха достатъчно хубави, но в които Джеймс беше сигурен, че никога няма да се натъкнат на някой от техните приятели. Не че се срамуваше от нея, защото Констанс Фенимор Улсън бе сред най-интересните и изтънчени американски писатели, които той познаваше в Европа. Той просто се ужасяваше, и сега вече бе готов да го признае, че някой друг ще си помисли същото като сестра му Алис, която бе написала лекомислено на Уилям или някой друг от семейството им: „О, Хари. Той е някъде на Континента, флиртува с Фенимор Улсън“.
Той позволяваше на умиращата си сестра да си прави такива шеги. Ако го беше направил някой друг, дори — особено — брат му Уилям, това щеше да го съсипе.
Но той бе живял с Фенимор в Белосгуардо, беше живял с нея по нейните правила, чувствайки се удобно в техния странно сходен и въздържан начин на живот на двама приятели-ергени-посветени-на-работата-си, и онези седмици го бяха променили по някакъв начин. Най-вече го накараха да осъзнае колко ужасно, ужасно самотен е всъщност.
Година по-рано, през май 1892, само месец след четирийсет и деветия си рожден ден, Джеймс беше посетил Фенимор, докато тя се приготвяше да напусне Оксфорд, и след това се беше прибрал направо у дома, за да напише един откъс от разказа си „Колелото на времето“. В него четирийсет и девет годишният главен герой Морис Гланвил, пренебрегнал — като двайсетгодишен младеж — една обикновено изглеждаща, но скрито очарователна своя приятелка, Фани Нокър, я среща отново, десетилетия по-късно, на Континента. Съпругата му вече е починала, оставяйки му само няколко спомена за любовта между тях и една дъщеря с невпечатляващ външен вид.
Когато четирийсет и девет годишният Морис среща отново Фани, която сега е вдовицата госпожа Треджънт, той изумено осъзнава, че тя се е превърнала в една от онези редки красавици, които достигат разцвета си в късна възраст. И тя има син — поразително красив и смел син, малко по-голям от доста едноцветната, обикновена дъщеря на Морис.
В разказа синът на Фани повтаря постъпката на Морис, пренебрегвайки младата Фани Нокър и попарвайки надеждите ѝ за брак, въпреки усилията на двамата им родители да ги съберат. Дъщерята на Морис е просто твърде обикновена за красивия младеж.
Но истинската изненада в разказа е когато Морис разбира, че през всичките тези години си е останал тайната страст на Фани Нокър Треджънт. Една необявена любов. Неосъзната любов. Която обаче е център на живота ѝ.