Ето ги. Един мъж и едно момче вървяха по ръба на огромния стръмен покрив, прекосявайки опасното разстояние между две групи комини. Мъжът носеше нещо като колчан на гърба и от него стърчаха най-различни четки и метли със странни пропорции.
— Коминочистачи? — попита Джеймс, изумен, че Клара го е довлякла на поляната под горещото слънце заради някакви си коминочистачи.
— Гледай! — извика Клара Хей.
Джеймс установи, че наблюдаването на мъжа и момчето, които се движеха предпазливо по високия покрив, поражда у него известно напрежение, защото те се намираха на височина от почти шейсет фута, а покривът на Камерънови беше твърде стръмен и ако някой от тях се подхлъзнеше, падането му бе неминуемо.
Внезапно Джеймс и тълпата ахнаха в един глас, когато момчето направи акробатично колело напред върху тесния ръб, а мъжът, улавяйки колчана само за каишките, за да не се изсипят четките, направи стойка на ръце, опирайки се върху хлъзгавите керемиди от двете страни на върха.
Двамата изглеждаха доста странно. И мъжът, и момчето — то беше на около единайсет или дванайсет години, не по-голямо — бяха ужасно слаби и облечени в черни дрехи, които изглеждаха така, сякаш им бяха с няколко номера по-малки. Джеймс установи, че това е направено умишлено, защото чорапите и ризите, които се подаваха изпод маншетите, бяха с червени и черни райета при кльощавия мъж и зелени и черни при момчето.
Странностите се допълваха от факта, че големият коминочистач имаше щръкнала нагоре оранжева коса, напомняща за прическата на индианец мохоук, а щръкналата коса на момчето, която стърчеше във всички посоки, беше боядисана в наситенозелен цвят. Лицето на мъжа беше боядисано в бяло — като череп — а очите му се губеха в кръг от черна боя. Лицето на момчето също беше боядисано в бяло, с изключение на тънката червена линия на устните му. Ефектът — поне за Джеймс — беше изключително смущаващ.
Внезапно измършавялото на вид момче грабна колчана с четки от мъжа-плашило и приклекна ниско; човекът-череп се наведе към момчето, преметна се през него в идеално изпълнено салто, приземи се на крака и веднага се наведе, а момчето скочи на гърба му.
Тълпата изохка в синхрон и някои от онези, които стояха най-отпред, отстъпиха назад, сякаш искаха да се отдалечат от мястото, където ще паднат мъжът и момчето.
Докато наблюдаваше как мъжът в червени и черни райета — дългите му бели пръсти наистина приличаха на кости на скелет — сваля похлупаците на тройния комин в края на билото на покрива, Джеймс почувства как върху него като наметало се спуска някакво усещане за нереалност. С движещи се в унисон пръсти, оранжевокосият мъж и зеленокосото момче използваха късо въже, за да привържат похлупаците към основата на комина.
След това скелетоподобният мъж, чиито черни обувки приличаха на балетни пантофки, подскочи право нагоре във въздуха, разтваряйки широко крака, и се приземи върху двете страни на широкия четири фута троен комин.
Тълпата отново ахна като един човек, помисли си Джеймс (който също беше ахнал, макар и не твърде шумно), когато момчето просто се хвърли напред във въздуха, шейсет фута над земята, изпънало ръцете си напред като гмуркач, скачащ от скала в морето. Само че под него нямаше вода, а шестетажна пропаст, на чието дъно имаше твърда пръст, трева и каменен тротоар.
Високият коминочистач с оранжевата коса улови момчето във въздуха и го задържа; ужасяващо слабите му ръце продължаваха да стърчат напред, а краката му бяха изпънати назад. После скелетоподобният мъж завъртя момчето така, че ръцете и главата му да сочат право надолу към тясната вътрешност на комина. Едва тогава Джеймс забеляза, че двамата коминочистачи са завързани през кръста с някакви странно сплетени на възли въжета, като двама алпинисти, закрепени един за друг на Матерхорн.
Високият кльощав коминочистач започна бавно да отпуска момчето надолу, докато извън невъзможно тесния комин не останаха да стърчат само прасците и обувките на малкия. Накрая пусна глезените му и тълпата застена в унисон, докато всички не видяха, че мъжът е стиснал и двете въжета в ръцете си. Той започна да отпуска въжето, оставяйки го да се плъзне първо през едната му ръка, а после през другата, като през цялото време се накланяше все повече назад, стъпил на ръба на тесния перваз на комина, разчитайки на тежестта на момчето да поддържа баланса му; накрая вече изглеждаше невъзможно да се изправи отново.
Джеймс извърна поглед.
— Невероятно, нали? — попита Клара Хей. — Опияняващо!
— Изключително — промърмори Джеймс, който не искаше да нарани чувствата на домакинята си. През тези няколко секунди, докато наблюдаваше двамата души на покрива, той беше получил световъртеж и гадене. „Какви ненормални същества са тези“ — беше единствената му свързана мисъл.