Вратата беше заключена. Джеймс приложи цялата си сила, дори натисна вратата с рамо, но тя си остана затворена. Знаеше, че може да използва бастуна си, за да разбие стъклото и по този начин да влезе, но тази мисъл се задържа в главата му по-малко от секунда. Звукът на разбитото стъкло можеше да привлече цялата банда на професор Мориарти.
Той се обърна и се накани да се спусне обратно по стръмното стълбище, когато забеляза нещо на лявата стена, намираща се срещу вратата. Или по-скоро чу някакъв звук, който идваше оттам.
Приличаше на неясно мърморене на голяма тълпа — може би като от публика преди началото на представление. Но всички дочути думи бяха нецензурни. Ако това наистина беше публика, то пиесата сигурно беше вулгарна кокни мелодрама.
В дървената стена беше изрязан правоъгълник. Джеймс се наведе и видя големи дървени райбери в четирите му ъгъла. Завъртя ги навън и дървеният правоъгълник падна в ръцете му. Шумът вече се чуваше доста по-ясно и през отвора, който очевидно беше капак в тавана, проникна светлина. Джеймс бързо върна капака на мястото му, затвори го с един от райберите, отиде до газеничето и го угаси.
През стъклото на отсрещната врата проникваше достатъчно светлина, за да може Джеймс да открие отново капака и да го отвори. Остави го изключително предпазливо на пода и напъха главата си до раменете в отвора.
Скоро установи, че там няма под, а само дълги широки греди — едната от тях, намираща се точно пред него, беше широка поне двайсет инча — които се простираха над голяма празнина. Широките греди бяха разположени на около петнайсетина фута една от друга, а на пет или шест фута под тях се виждаха по-малки покривни греди, с размери два на четири инча, обърнати с тясната страна нагоре. Към по-малките греди беше привързана някаква тел, от онези, с които — според Джеймс — правеха кокошарниците. На телта беше окачен фалшив под, направен от тънък картон или брезент. По-голямата му част беше посипана с нещо бяло, като сняг, събрано на малки купчинки и дюни. Джеймс осъзна, че се намира на високия таван на огромния склад, в който бяха влезли Мориарти и тримата мъже.
Но на около десетина фута пред него фалшивият под свършваше и отдолу се надигаха светлината и шумът. Джеймс чу плътен глас, който се опитваше да привлече вниманието на тълпата.
Ако искаше да види нещо, Джеймс трябваше да пропълзи по гредата. Той подпря бастуна си на стената и запълзя на четири крака.
Възнамеряваше да спре, преди да достигне края на фалшивия под, но осъзна, че оттам не се вижда добре, затова се снижи и продължи да пълзи напред, докато само краката му под коленете останаха в тъмното.
Под него се простираше широко пространство с покрит със стърготини дървен под. Сигурно се намираше поне на шейсет, може би дори на седемдесет фута над събраната долу тълпа. За секунда му се зави свят и той се вкопчи с ръце и крака в гредата, но вероятността да бъде видян от някой отдолу беше практически нулева. Долната част на помещението беше ярко осветена от електрически лампи с метални абажури, но те висяха на дълги метални жици от най-долните греди. Всичко, което се намираше над тях, щеше да бъде скрито в сумрака.
Джеймс лежеше неподвижно на гредата, опитвайки се да контролира дишането си и да разбере какво точно става долу.
Поне стотина души бяха насядали по варели и щайги на няколко отделни групички. На Джеймс всичките му приличаха на джебчии и улични обирджии, но те се бяха разделили на различаващи се помежду си групи — племена — а трийсетината мъже в една от групите изглеждаха просто като обикновени работници. Джеймс осъзна, че тези мъже разговаряха предимно на немски. Останалите крещяха на гърления американски английски.
Всички мъже гледаха към издигнатата платформа. Джеймс зърна стара метална везна в дъното на платформата, разбра, че „снегът“, който бе видял върху брезента, всъщност е кокоши пух, и реши, че складът някога е бил последна спирка на хиляди пилета, преди да бъдат обработени. Това обясняваше и вонята, която бе приписал на неизмитите тела на събраните долу мъже.
На платформата се виждаха двама души. Професор Мориарти седеше на стол с висока облегалка, малко по-назад. Другият мъж, с дебела пура в устата и накривено бомбе на квадратната му глава, беше онзи, който се опитваше с викове да привлече вниманието на тълпата и да я накара да млъкне.