Най-накрая мъжете утихнаха и насочиха вниманието си към говорещия.
— Така, всички важни банди са тук и все още нямаме убити — извика набитият мъж на платформата. — Това поне е нещо. Вече показваме напредък.
Никой не се засмя. Някой от немскоговорящите мъже превеждаше на останалите.
— Кълпепър го няма — чу се глас от тълпата.
— Кълпепър е мъртъв! — изкрещя друг. — Някой го пуснал от трийсетина-четирийсет фута право върху дебелата му глава.
Това вече ги разсмя. Мъжът на платформата размаха ръце, за да ги накара да замълчат.
— Е, докато хората на Кълпепър решат кой ще заеме мястото му, ние ще продължим с нашия проект и после ще им предадем какво сме решили.
— Какъв проект? — извика някакъв дебел мъж от предните редици. — Чуваме само разни големи приказки за много, много пари и нищо конкретно.
Преди човекът на платформата да заговори отново, един мъж от първата редица на немската група извика:
— Защо ни доведохте тук с тези… престъпници?
Останалите стотина и повече мъже избухнаха в гръмовен смях, някой извика „тези… престъпници“ обратно към германците. Други извадиха вездесъщите си автоматични ножове.
Мъжът на подиума отново размаха ръце, опитвайки се да въведе ред.
— Както ще чуете след малко, ние се нуждаем от анархистите за…
— Социалисти! — изкрещя германският работник, който се беше обадил преди малко.
— Тези социалисти анархисти — поправи се мъжът на платформата, — за нашия план. Те са необходимост. Професор Джеймс Мориарти ще ви обясни.
Едрият мъж кимна на Мориарти и седна на своя стол, докато професорът бавно се изправи и с отмерени крачки излезе напред.
— Господа — започна Мориарти и нещо в скелетестата му фигура с хлътнали очи накара пълната с мъже зала да утихне, — никой от вас не ме е виждал досега, но всички сте чували името ми. През последните две години и половина плановете ми са донесли повече пари на всяка една от вашите… организации… отколкото сте изкарвали някога.
Разнесе се тихо мърморене и Джеймс осъзна, че то изразяваше съгласие и одобрение.
Мориарти вдигна два пръста. Тишината се спусна като завеса.
— През следващия месец — продължи професорът с тих глас, който обаче достигаше до всеки ъгъл на огромното помещение, — вие и аз ще спечелим повече пари… истинско състояние… отколкото са били печелени някога в дългата история на престъпните начинания.
Всички продължаваха да мълчат. Накрая се извиси писклив глас, изпълнен със съмнение:
— Как?
— Точно на обяд на първи май — рече Мориарти, — президентът на Съединените щати ще натисне бутона, който ще запали всеки един електрически уред на Колумбовото Световно изложение. Стотици хиляди хора ще го гледат. Една секунда след като направи това, президентът Кливланд ще бъде убит — прострелян с далекобойна пушка от един от най-добрите убийци на света.
Тишината като че ли се сгъсти.
— В следващите петнайсет минути — продължи Мориарти, — вицепрезидентът на Съединените щати, заедно с държавния секретар и министъра на правосъдието също ще бъдат убити. Кончината им е внимателно планирана и гарантирана. В следващия един час кметовете и началниците на полицията в Чикаго, Вашингтон, Ню Йорк, Балтимор, Филаделфия, Бостън, Синсинати и още поне осем столици на европейски държави също ще бъдат убити.
— И как това ще ни донесе дори едно проклето пени? — извика някой от задните редове.
Мориарти се усмихна. Дори от високото място, на което се намираше, Хенри Джеймс видя тази ужасяваща усмивка, която го накара да се разтрепери и да се вкопчи още по-здраво в гредата.
— Нашите анархистки… социалистически… приятели в тази страна и из цяла Европа — рече той, сочейки немскоговорящите работници, — по даден сигнал ще нападнат полицейските сили в Чикаго, Вашингтон, Бостън, Лондон, Берлин… всички градове, които споменах, и още толкова. Полицията ще бъде нападната от засада на определени места в определени часове. Нашите анархистки приятели ще бъдат по-добре въоръжени от всякога — с пушки и пистолети, големи количества динамит и гранати — и времето на нападението трябва да бъде спазено точно. През този един час на първи май, който ще започне с публичната екзекуция на ръководителя на Съединените американски щати, площад „Хеймаркет“ ще изглежда като дребна, незначителна репетиция, каквато всъщност беше.
Внезапно Джеймс изпита ужасна нужда да кихне. Целият брезент беше посипан с кокоши пера, същото се отнасяше и до всички греди около него. Той стисна носа си с пръсти и започна да се моли наум.