Той продължи да върви сякаш часове, докато и последните следи от светлина не се скриха от небето. Напълно изгубил ориентация, Джеймс се запъти към светлината, отразена от ниските облаци. Там трябваше да има улични лампи. Което означаваше, че това е пътят към цивилизацията.
Няколко пъти различни мъже се отделяха от групичките си и прекосяваха улицата в негова посока, и всеки път Джеймс си мислеше: „Това е то!“, но никой не го закачи. Никой дори не го заговори с изключение на една странно гримирана дама на нощта — от онези улични проститутки, които си вършеха работата в покрити с брезент бараки във вонящи улички — с бяло като тебешир лице и кървавочервени уста, от които се показаха жълти зъби, когато му извика:
— Търсиш си забавление, нали, господин джентълмен, сър?
Джеймс кимна на привидението и бързо премина от другата страна на улицата.
Когато най-после стигна до калдъръмена улица — с трамвайни релси по средата! — с газени лампи на всеки ъгъл, той си позволи да въздъхне с облекчение. Тук трябваше да има пътни знаци. Копторите бяха останали зад гърба му.
И точно в този момент трима мъже изскочиха от една странична уличка и му препречиха пътя.
— Изгуби ли се, приятел? — попита по-високият, брадат и мръсен мъж. Вторият бе също толкова висок, но по-едър и имаше подрязани бакенбарди вместо брада. Джеймс зърна проблясък от златен зъб, когато светлината на уличната лампа за миг докосна лицето на първия. И двамата високи мъже носеха широкополи шапки, които изглеждаха вкоравени от пот и мръсотия и нагризани от плъхове. Третият мъж, който препречваше пътя на Джеймс, все още трудно можеше да се нарече мъж: това бе шестнайсет– или седемнайсетгодшпно момче, високо почти колкото другите двама, но много по-слабо. От лицето му се виждаше най-вече носът, а мазната коса, която падаше над очите му, и големите зъби накараха Джеймс да се сети за плъха, който бандитите бяха отстреляли на гредите.
— Пуснете ме да мина, моля — рече Джеймс и пристъпи напред към брадатия мъж със златния зъб.
Той отстъпи встрани, но вторият едър мъж препречи пътя на Джеймс. Тримата го обградиха от три страни. Писателят погледна над раменете им, но не видя нито полицаи, нито пешеходци, нито един почтен човек, на когото да извика за помощ.
— Хубави гети — каза водачът на бандитите. След това се изхрачи и нарочно изплю една кафява тютюнджийска храчка върху левия крак на Джеймс.
Вторият мъж докосна разпрания ръкав на писателя.
— Кървиш, приятел. По-добре ела с нас да те превържем.
Джеймс се опита да отстъпи наляво, към улицата, но момчето и първият мъж отново му препречиха пътя. Те пристъпиха агресивно напред и Джеймс осъзна, че постепенно отстъпва назад към тъмната уличка, от която се бяха появили. Той се спря.
Водачът се озова толкова близо до него, че писателят подуши миризмата на уиски и чесън в дъха му, когато мъжът прокара пръсти по предницата на палтото и жилетката му.
— Шибани гети, шибан цилиндър, шибан бастун със сребърна дръжка — каза брадатият, — но в джобчето няма шибан часовник. Къде е?
— Аз… изгубих го — каза Джеймс.
— Немарлив негодник си ти, нали? — рече вторият мъж. — Но се обзалагам, че не си изгубил шибания си портфейл, нали, господин Гети?
Джеймс се изпъна в цял ръст и стисна здраво дръжката на бастуна, макар да знаеше, че ще се нахвърлят върху него, преди да успее да го вдигне, за да се защити.
Почувства как нещо остро докосва корема му и погледна надолу; най-младият мъж бе опрял в него нож.
— Джеймс! — извика познат глас от другата страна на улицата.
Писателят и тримата крадци обърнаха едновременно глави натам. Джеймс едва успя да потисне кикота си — предизвикан най-вероятно от истерия — тъй като двама мъже, които най-малко бе очаквал да срещне, сега вървяха забързано към него. Теодор Рузвелт беше извикал името му, а с него, облечен в по-изискан костюм от предишния път, беше Кларънс Кинг.
Докато двамата мъже приближаваха тротоара, брадатият крадец — висок над метър и осемдесет — погледна към високия метър и седемдесет Рузвелт и Кинг, който беше малко по-нисък от него, и каза:
— Готов съм да се обзаложа на една бутилка, че те имат часовници.
— Не задълго, мамка му — каза неговият също толкова висок, мускулест и мръсен партньор.