Кинг завъртя почистения си бастун.
— Наистина отивахме на вечеря у Хей. Ще ни придружите ли, господин Джеймс?
— С удоволствие, господин Кинг — отвърна писателят.
Две пресечки по-нататък — където уличните лампи бяха разположени по-нагъсто, магазините бяха отворени, улиците бяха равно павирани и тротоарите се появиха отново — те видяха един преминаващ файтон, който беше достатъчно голям, за да побере и тримата, и Рузвелт го повика с едно рязко изсвирване, което накара коня да подскочи.
15.
Когато Рузвелт, Кинг и Джеймс почукаха на вратата, повечето от гостите още не бяха пристигнали, но Хей веднага забеляза неугледния външен вид на Хари и нареди на главния иконом Бенсън и на още един прислужник на име Нейпиър да му помогнат да се качи в стаята си. Доктор Грейнджър, който беше пристигнал по-рано, за да може да пийне уиски и да поприказва със стария си приятел Хей, погледна към ръкава на Джеймс и каза:
— Най-добре да се кача заедно с вас горе и да хвърля един поглед на това.
— Не е нищо особено — каза Джеймс.
— Само ще си взема чантата от прислугата — каза докторът.
Рузвелт, който отново носеше пенснето си, се ухили и каза:
— Доктор Грейнджър носи докторската си чанта на светски мероприятия?
— Доктор Грейнджър носи винаги със себе си докторската си чанта — рече Кларънс Кинг.
Когато се качи горе, Джеймс изрита гетите от краката си и когато Нейпиър ги вдигна с думите: „Веднага ще ги почистя, сър“, Джеймс му се сопна:
— Не, изгори ги.
Винаги щеше да вижда противното петно от тютюн върху единия, колкото и чист да беше.
— Елате в банята, където е по-светло — нареди доктор Грейнджър. — Я виж ти, стая за гости със собствена баня, течаща вода и електрическо осветление. Какви невероятни неща се случват!
Луксозната баня беше светла и стерилно чиста като хирургическа стая и след като Джеймс свали мократа си скъсана риза и я захвърли в ъгъла, доктор Грейнджър погледна наранената му ръка и каза:
— Как казахте, че сте си наранили ръката?
— Скочих твърде рано от трамвая и паднах върху сгурията — отвърна Джеймс, отклонявайки погледа си настрани.
Понякога сините очи на Грейнджър можеха да са закачливи като на Теди Рузвелт и той просто хвърли един бърз поглед на Джеймс, преди да каже:
— Добре, но точно тази улица, изглежда, е била павирана със сачми.
Нейпиър донесе малка извита бяла тава и доктор Грейнджър използва някакъв наподобяващ маша инструмент, за да измъкне една по една сачмите; дрънченето им при пускането в тавата накара Джеймс отново да се изчерви. Доктор Грейнджър извади дванайсет сачми и намаза с йод — или нещо също толкова болезнено — всички рани и разкъсвания.
— Няма увредени мускули — каза докторът. — Съвсем слабо са разкъсали кожата. Ако не знаех какво се е случило, бих могъл да се закълна, че сте претърпели лек ловен инцидент, като сте били прострелян с ловна пушка от известно разстояние.
— Аз не ловувам, сър — отвърна Джеймс и започна да облича чистата бяла риза, която Бенсън беше извадил от гардероба.
— Изчакайте минутка — каза доктор Грейнджър. — Едва ли искате йодът да остави петна по ръкава на ризата ви, а на мен не ми се иска тези рани да се инфектират. Дайте ръката си тук… над умивалника.
Грейнджър извади от чантата си навити на руло превръзки и ножица и само след минутка цялата ръка до лакътя на Джеймс беше внимателно превързана.
— По-добре ли се чувствате? — попита Грейнджър.
— Чувствам се като глупак и… — Джеймс вдигна бинтованата си почти до лакътя ръка, — като египетска мумия.
— Почакайте, не обличайте още ризата — каза докторът. Той пълнеше спринцовка с някаква тъмна течност от мъничко шише.
— Вижте, не мисля… — започна Джеймс, но докторът вече беше забил инжекцията в рамото на писателя. — Какво беше това?
— Просто нещо за болката, което ще намали вероятността да се разболеете от тетанус — отвърна докторът, докато затваряше чантата си.
„По дяволите“ — помисли си Джеймс. Той беше разпознал морфина и трябваше да се обади по-рано. Двамата с Катрин Лоринг се бяха обучили как да бият дози морфин на сестра му Алис в последните месеци преди смъртта ѝ… тя всъщност почина, потънала в морфинови сънища… и Хенри Джеймс се беше заклел да не позволява на никого да вкарва тази субстанция във вените му. Твърде късно.
А и божата намаля. Много. Джеймс се замисли за Шерлок Холмс и противните му инжекции и се зачуди дали това чувство на олекване… почти щастие… може също да е резултат от забранените инжекции.