„Това ли е прословутият план на Шерлок Холмс? Да сграбчи масивната ръка на президента Кливланд и да я дръпне от бутона, който ще стартира всички машини на Колумбовата експозиция няколко секунди след пладне на първи май, да натисне надолу едрия президент и да извика: «Лягай долу, глупако!», както се смята, че е постъпил младият капитан Оливър Уендъл Холмс с президента Линкълн във Форт Стивънс през 1864?“. Джеймс се съмняваше в това.
— Определено имаше ясен намек за паника през февруари, когато „Филаделфия и Рийдинг Рейлроуд“ фалира заради прекомерното си разширяване — каза Кабът Лодж.
— Според мен Кливланд се справи доста умело с кризата в хазната, като убеди Конгреса да анулира Закона Шърман за покупка на сребро само няколко дни след като положи клетва.
— За демократ — единственият, избран за президент, доколкото си спомням — Кливланд изглежда доста действен — каза доктор Грейнджър.
— Може би щеше да повали моята гризли с голи ръце — рече Рузвелт. — Ако се претеглят преди схватката, сигурно ще тежат еднакво.
— Престани, Теодор — рече Хенри Адамс.
„Не мога да отложа пътуването утре — мислеше си Джеймс. — Ако остана, краят на всички тези конспирации или усложнения няма да може да им се види. Просто нямам друг избор, освен да разкажа за срещата на професор Мориарти с бандите и анархистите, и да повторя онова, което този — как го беше нарекъл лондонският «Таймс» след Райхенбах? — Наполеон на престъпния свят каза за планираните покушения, въстания и грабежи.
Попаднал съм в един от онези романтично-приключенски романи, които толкова презирам — нещо по-долно дори от изпълнените с насилие машини за пари на Х. Райдър Хагард — и единственият начин да избягам от него е да забравя всичко, което видях и чух днес… всичко, което съм видял и чул през последните няколко седмици след Сена. Това е пътят на реалността. Или поне на литературата. Всичко останало ще е по-добре от този долнопробен приключенски роман, в който съм се озовал.“
— Движението за свободно сребро е непредсказуемият фактор в тази игра — рече Хей. — Особено след като американските фермери го подкрепят.
— Ако хората и отслабващите банки започнат да искат злато срещу банкнотите си… — рече бавно Хенри Адамс, сякаш размишляваше на глас.
— Повече от триста банки вече затвориха врати на Запад и в Средния запад — каза Рузвелт.
— На Запад и в Средния запад — повтори Хей и даде знак на прислужника да донесе нова бутилка вино, — всеки, който има два фишека или кутия от цигари, пълна с монети от двайсет и пет цента, може да се обяви за банка.
„Трябва да тръгна утре — помисли си Джеймс, усещайки внезапна болка в гърдите и лявата си ръка. — Трябва да потегля утре. По пътя ще си купя градинска лопатка, за да мога тайно да закопая кутийката с прахта на Алис. Изкушавах се да отскоча до Нюпорт, където двете с госпожица Лоринг изглеждаха толкова щастливи, след като Алис построи онази къща на носа, но според мен Катрин Лоринг прекара достатъчно време в компанията на Алис. Не, моята скъпа, мила, саркастична, копнееща за смъртта Алис трябва да лежи в земята, където лежат родителите ни и леля Кейт.
След това трябва да побързам да се върна, за да хвана следобедния влак до Ню Йорк. Не бива да изпускам онзи немски параход — «Веселие» беше, нали? — който потегля във вторник сутринта. Кача ли се на борда му, вече ще мога да си отдъхна, да помисля, да отделя достатъчно време и енергия, за да разбера кое през последните няколко седмици е било реалност и кое — илюзия. Господин Шерлок Холмс просто ще трябва сам да се погрижи за тази многопластова мистерия. Едно нещо е сигурно — никога няма да се превърна в неговия обожаващ го Бозуел, както доктор Уотсън, ако той е реална личност или дори продукт на литературното въображение на Конан Дойл, и съвестно да водя точна хроника на триумфите на детектива. Защото досега не съм станал свидетел на нито един триумф.“
В стаята се вмъкна един прислужник, носещ бял лист хартия върху сребърен поднос. Младият мъж прошепна нещо на Хей, който кимна и посочи Джеймс.
Беше телеграма. Джеймс не можеше да остави прочитането ѝ за по-късно — това сигурно беше отговорът на Холмс на новините му за Мориарти — затова я отвори и я прочете, държейки я ниско, под плота на масата. Телеграмата беше сравнително кратка и ясна:
ДЖЕЙМС, АКО ВИ Е УДОБНО, НЕКА СЕ СРЕЩНЕМ В ПОНЕДЕЛНИК ТРИ СЛЕДОБЕД НА ПРЕСЕЧКАТА НА 436 И ХАЛФ РИВИЪР СТРИЙТ В БИЙКЪН ХИЛ, БОСТЪН ТЧК АКО НЕ ВИ Е УДОБНО, ПАК ЩЕ СЕ ВИДИМ ТАМ ПО ТОВА ВРЕМЕ ТЧК