Холмс отиде до отворения шкаф, където държаха бутилките, наля си още скоч и сипа малко бренди за Адамс, оставяйки го на бюрото, вместо да му го подаде.
— Знам, че сте невинен не заради очевидните ви качества — отвърна той, — а защото не сте видели Ребека Лорн да чака пред входната врата на вашия дом, чудейки се дали да почука и да се качи горе, както сте свидетелствали пред полицията. По-скоро сте я видели да изхвърча от дома ви, оставяйки входната врата отворена, почти изпаднала в истерия. Всъщност тя, а не вие, първа е открила тялото на госпожа Адамс.
— Откъде знаете това? — попита настоятелно Адамс и отпи голяма глътка от брендито.
— Самият вие сте изтичали до дома на вашия лекар, който се намира през две пресечки — и сте се върнали на бегом с него — а по-късно доктор Чарлс Хегнър разказа на пресата, че шишенцето с цианкалий все още се намирало отворено на масата в дъното на стаята, където тялото на госпожа Адамс се е свлякло на пода пред любимия ѝ стол, и че на килима до нея се въргаляла празна водна чаша — каза Холмс. — Доктор Хегнър спомена също, че когато двамата сте пристигнали, госпожица Ребека Лорн ви чакала в съседната на спалнята на госпожа Адамс стая и че госпожица Лорн била толкова разстроена, че трябвало да ѝ даде успокоително. В полицейския доклад, изготвен след разследването на лейтенант Хамънд — който пристигнал с двама мъже двайсетина минути след вас и Хегнър, но се задържал там само няколко минути, защото вие сте пожелали да останете насаме с тялото на съпругата си — се споменава за позицията на тялото и шишенцето с цианид, което вече било затворено, но не се казва нищо за водна чаша на килима.
— Тази сцена се е запечатала завинаги в съзнанието ми — каза Адамс, — но и аз не си спомням никаква водна чаша на пода.
— Шишенцето с отровата е лежало върху масичката, намираща се на известно разстояние от мястото, където госпожа Адамс е лежала на килима, преди да отнесете тялото ѝ на дивана — каза Холмс, потупвайки устните си с два долепени пръста. — Всички го признават. И въпреки това до тялото на съпругата ви има петно от разлят химикал. Домакинката ви спомена, че смъртоносната течност е обезцветила ръба на килима и малко от лакирания под. Каза, че хората ви са подстригали мъхнатата горна част на килима и са подменили дъската на пода, за да се отърват от петната.
Бузите и слепоочията на Адамс отново се оцветиха в червено.
— Домакинката ми е имала нахалството да разговаря с вас за…
Холмс вдигна ръце с изпънати срещу Адамс длани.
— Полицията не е направила кой знае какво разследване, сър, но прислугата е трябвало да даде показания по време на най-мрачните часове на вашия траур. Разбрах, че сте прекарали два дни и нощи насаме с тялото и после не сте обявили, че погребението на госпожа Адамс ще бъде на девети декември, за да могат да присъстват и останалите ви трима приятели от „Петте купи“. Във всеки случай, открих информацията за изцапания килим и под в записките на лейтенант Хамънд.
— И защо това е толкова важно? — извика Адамс.
— До тялото на госпожа Адамс се е въргаляла водна чаша, от която съпругата ви очевидно е изпила отровата, и когато вие сте се върнали заедно с доктор Хегнър, тя все още е лежала там — каза Холмс. — Петната по килима и по дъските на пода сигурно са се получили от остатъците от смъртоносната течност, която е била останала в чашата, когато госпожа Адамс я е изпуснала. И въпреки това чашата е била изчезнала половин час по-късно, когато е пристигнал детектив Хамънд.
Холмс се наведе напред и сивите му очи проблеснаха пронизващо като на хищник.
— Някой е отнесъл чашата в промеждутъка от този половин час — каза тихо той. — Три дни след смъртта вашата домакинка госпожа Соумс казала на полицията, че в кухненския шкаф, където обикновено държат чашите за вода, има само единайсет малки водни чаши. Комплектът се е състоял от дванайсет.
Адамс допи брендито си.
— Кой? Ако не прислугата, кой би могъл да махне чашата… митичната чаша, която дори не си спомням да съм виждал? Полицията?
— Те казват, че не са, сър.
— Не… Не разбирам значението на водната чаша или… или на шишенцето с цианид — успя да промълви Адамс. — Защо са толкова важни?
— Много по-лесно е да принудиш някой да пие от чаша, отколкото от шишенце — отвърна Холмс.
Очите на Адамс сякаш изхвръкнаха от орбитите им.
— Да го принудиш? Някой е принудил Клоувър да изпие тази ужасна, разяждаща, болезнена, смъртоносна отрова?
— Да — отвърна Холмс. — Освен това от значение е и времето. В спалнята обикновено оставят ли се водни чаши?