Естествено, Холмс, Дръмънд и Райс се интересуваха единствено от онези части на Наблюдателната палуба, които биха позволили на един луд човек да убие президента от разстояние.
— На три от ъглите на Наблюдателната палуба са монтирани онези големи прожектори — отбеляза сякаш за себе си Холмс.
Въпреки това Райс му отговори:
— Да, сър. Те са германско производство и са ужасно ярки и концентрирани. Ще бъдат използвани, за да осветяват сградите, фонтаните и Залесения остров, както и други неща през нощта. Един от тези прожектори може да ни освети заек, който се намира на една миля оттук.
Всеки от германските прожектори имаше квадратна, широка около шест фута черна основа, и беше висок два фута и половина. Стоманата беше покрита с черен лак.
Намираха се на югозападния ъгъл на Наблюдателната палуба, даващ най-добър изглед към Административното здание и терена, където след малко повече от две седмици щеше да застане президентът Кливланд.
Холмс приклекна, посочи към една ключалка в основата на прожектора и каза:
— Случайно да имате ключ за това отделение, полковник Райс?
Райс отново се ухили, без да вади пурата от устата си.
— През последните два часа непрекъснато ме чувахте да подрънквам. На този пръстен имам ключове за абсолютно всичко на терена на Панаира.
След миг той измъкна един малък ключ, който отключи отделението.
Холмс легна по корем, за да погледне вътре, и Дръмънд се присъедини към него, но Джеймс не искаше да цапа сакото си, затова приклекна колкото се може по-ниско, за да надникне над рамото на детектива. В тъмното пространство се виждаха най-различни дебели изолирани жици, но в общи линии беше празно. Високият до коленете черен куб очевидно бе поставен там единствено за да поддържа високия седем фута прожектор.
— Благодаря ви, полковник Райс — каза Холмс, след като се изправи на крака и започна да изтупва панталоните и сакото си. — Сега ще отидем ли и до югоизточния ъгъл?
И последните от сутрешните заплашителни облаци вече бяха изчезнали и сега четиримата мъже се облегнаха на металния парапет, за да се насладят на пролетното слънце.
— Изстрелът оттук ще е по-труден — каза господин Дръмънд. — Добавя поне още стотина ярда към изстрела от югозападния ъгъл, където бяхме преди малко.
— Така си е — рече Холмс. — И няма да е лесно да застопори пушката върху този нисък метален парапет. Но ако човек застане върху стойката на прожектора… — Той посочи с бастуна си назад, без да се обръща. — … ще може да опре пушката върху горната част на прожектора.
— Каква дължина има модел 93 на „Маузер“? — попита полковникът.
— Четирийсет и осем инча — отвърна веднага Холмс, но после се усмихна леко. — Без байонета му.
Зданието на електричеството се хареса на Джеймс най-много от всичките големи сгради и перистила, които бяха разгледали досега. То имаше възхитителна извита променада, която гледаше към лагуните, мостовете и, в голямата част от югоизточната си страна, към Административното здание. До елегантния вход на сградата се издигаше голяма статуя на Бенджамин Франклин, а от обширния ѝ интериор вече се разнасяше миризмата на озон.
Холмс прояви интерес не толкова към променадата, колкото към осемте високи кули, които се издигаха над ъглите на сградата.
— Имат ли стълби, по които посетителите да се изкачат вътре в тях? — попита господин Дръмънд.
— Разбира се — отвърна полковникът. — Тези покривни кули се издигат на сто и седемдесет фута във въздуха и сводестите прозорци на върха осигуряват едни от най-добрите гледки към цялата площ на Панаира.
Поглеждайки през един от широките прозорци на кулата, която се намираше най-близо до Административното здание, Холмс вдигна бастуна си и се прицели.
— Идва малко странично, но докато изнася речта си, президентът ще бъде сам и край него няма да има хора от тайните служби или някой друг. Останалите сановници ще бъдат седнали, нали?
— Да — потвърди полковник Райс.
— На по-малко от сто ярда — рече Холмс.
— Да.
И това беше всичко, което огледаха в Зданието на електричеството. След бърз, закъснял обяд под напечения от слънцето брезент, Холмс каза:
— Ще ме извините ли за минутка, господин Джеймс? — И се отдалечи настрани, за да поговори с полковник Райс и господин Дръмънд насаме за около петнайсетина минути, докато Джеймс пиеше поредната си чаша кафе. Когато съвещанието приключи, Дръмънд се приближи до Джеймс.