— Кой тогава… — рече Шерлок.
— Видях Лукан в събота — каза Ирен Адлер. — Той ми се похвали, че е проследил теб и онзи писател, който влачиш навсякъде със себе си, през целия район на Панаира. Намирали сте се на петдесет ярда от голямата сграда в Панаира, посветена на една от основните компании, които финансират полковник Моран и Лукан Адлер — те им дават списъка с мишени, които трябва да бъдат елиминирани — а дори не сте надникнали вътре!
— Круп — рече най-накрая Холмс.
— Разбира се!
Полковник Райс им беше обяснявал как едно от нещата, които ще бъдат в центъра на вниманието — поне за мъжете и момчетата — ще е „Бебето на Круп“, двеста и петдесет хиляди фунтово оръдие, толкова огромно, че се е нуждаело от собствена сграда, вмъкната между Земеделското здание и езерото. Твърдеше се, че оръдието, построено в завода на Фриц Круп в Есен, е способно да изстреля тежащо един тон гюле на разстояние от двайсет мили и въпреки това да успее да пробие армирана броня, дебела три фута. Тъй като сградата не предлагаше удобна снайперска позиция към Административното здание, Холмс не ѝ беше обърнал внимание.
— Какво целят с тези покушения? — попита детективът и отговорът, съдържащ се в една дума, прозвуча в съзнанието му миг преди Ирен Адлер да го произнесе.
— Война.
— Къде?
— Навсякъде ще им свърши работа — отвърна тя. — Стига да са замесени главните европейски сили. От списъка, за който ми спомена Лукан, стигнах до извода, че се надяват пожарът да започне на Балканите.
— Тогава защо им е, за бога, да убиват американския президент? — попита Холмс.
— Малък тест — рече тя. — И доста лесен. Американските президенти винаги са били толкова… леснодостъпни… нали?
— Знаеш ли откъде ще стреля Лукан, Ирене? Коя позиция си е избрал?
— Не знам.
Той отново я хвана за раменете и стисна толкова силно, че някой едър мъж би извикал от болка, но през цялото време не отместваше поглед от очите ѝ. Тя казваше истината. Холмс я пусна и каза:
— Прости ми.
— Знам, че той очаква да отгатнеш къде ще се намира позицията му за стрелба — каза тихо тя. Холмс забеляза, че жената не потърка раменете си, където вече сигурно имаше синини.
— Защо?
— Защото ми каза, че ще убие теб почти едновременно с президента Кливланд.
— Знаеш ли кога ще убие президента?
— Не ми каза, но аз познавам Лукан — отвърна Ирен Адлер. — Ще го простреля по време на кратката му реч. Когато всички са се умълчали и слушат внимателно. Това ще е най-ярката проява на гения на Лукан Адлер. Самият той ми го описа с тези думи.
— Знаеш ли как възнамерява да избяга? — попита Холмс.
— Не и от мястото, откъдето ще стреля — каза Адлер. — Но знам, че… хората, които му плащат… са закупили бързоходния плавателен съд „Зефир“, който ще го чака в езерото, съвсем близо до брега. Според Лукан „Зефир“, с платната си, обучения в Германия екипаж и витла, задвижвани от нов парен двигател, може да изпревари всяка полицейска лодка или яхта в Голямото езеро.
— Благодаря ти — рече Холмс. — Благодаря ти за всичко.
Ирен Адлер докосна медальона си, отвори го и го поднесе под избледняващата светлина, и за миг Холмс реши, че вътре има негова снимка или кичур от косата му, но всъщност се оказа миниатюрен часовник.
— Часът ни изтече, господин Шерлок Холмс — изрече тихо тя.
— Злощастна среща под лунна светлина? — попита той.
Ирен се усмихна с лекота така, спомни си той, както се усмихваше, когато той още не беше навършил деветнайсет.
— Това над върховете на дърветата не е капризната луна, мой изгарящ от любов Ромео — каза тя. — Това е една от газените лампи покрай павирания път на гробището.
Той се изправи едновременно с нея. Не я докосна, нито тя него. После Ирен се обърна и тръгна към прохода в живия плет, а той я последва на крачка зад нея.
— Ще те изпратя до екипажа ти — рече Холмс, улавяйки я за ръката. Двамата продължиха да вървят така през влажната от росата трева, сред надгробните камъни, които се бяха превърнали в неясни и смътно заплашителни очертания в сумрака.
На четирите ъгъла на елегантната ѝ закрита карета светеха запалени фенери. Пред очите на Холмс се появи образът на Лукан Адлер, който протяга ръка през вратата на каретата и го прострелва в гърдите с колт четирийсет и пети калибър.
Той тръсна глава, махна с ръка на нетърпеливия кочияш да се отмести и помогна на Ирен Адлер да се качи в празната карета.