— Да — отвърна Холмс, без да е съвсем сигурен с какво се съгласява, но знаеше, че го подкрепя със сърце и душа. — Pilamayaye — каза той. — Благодаря ти. — Не беше достатъчно, но само това успя да изрече.
После кимна и се накани да си върви, когато Паха Сапа го хвана здраво за ръката. И отново Холмс се почувства така, сякаш бе влязъл във въртяща се намотка на динамо.
— Lucan, kte — каза индианецът. Лукан ще те убие.
Холмс почувства студения юмрук на неизбежната съдба да се сключва около сърцето му, но прогони това усещане.
— Holmes, uŋktepi! Yakte! — това бе произнесено почти шепнешком, но на Холмс му се стори като вик в лицето. Холмс, ти го убий. Убий го пръв!
— Да — прошепна Шерлок Холмс.
Паха Сапа се усмихна. Плътният му глас прозвуча напълно нормално, когато каза:
— Toksha ake čante ista wascinyanktin ktelo. Hecetu. Mitakuya oyasin!
Холмс разбра всичко: Ще те видя отново с окото на сърцето си. Така да бъде. Всички сме едно.
— Mitakuya oyasin! — отвърна Холмс. Всички сме едно!
Двамата мъже се разделиха и поеха в противоположни посоки, и минаха цели две минути, преди Холмс да си спомни, че трябваше да отиде на пристана, където го чакаше лодката.
8.
Пълната луна все още се виждаше на избледняващото западно небе зад Белия град, когато в шест сутринта в понеделник Шерлок Холмс заведе Хенри Джеймс в Зданието на промишлеността и свободните изкуства.
— Не разбирам защо трябва да участвам в това… каквото и да е то — каза съненият и раздразнен Джеймс.
— Защото трябва — отвърна Холмс. — Участвате още от самото начало и днес трябва да настъпи краят му. Затова трябва да присъствате. Освен това дадох вашето име на дамата за ключа…
— Каква дама? Какъв ключ? — избъбри Джеймс, но млъкна, щом видя, че полковник Райс, агент Дръмънд и началникът на чикагската полиция Маклафри ги чакат пред най-огромното от Големите здания.
Райс отключи вратата, пусна ги вътре и заключи отново. Холмс ги поведе към открития асансьор на компанията „Отис-Хейл“. В него се влизаше през метална врата, която се заключваше, когато беше затворен за публиката. Полковник Райс я отключи и подаде ключа на Холмс, който го използва, за да отключи същинската врата на асансьора.
— Виждате ли, господин Джеймс — каза Холмс, подавайки му ключа, — един и същ ключ отваря и двете врати. Използвайте го само ако се появи една дама и поиска да се изкачи до покрива на променадата. Тя може да бъде много… убедителна.
— Нямам представа как да се справя… да контролирам… да оперирам… — заекна Джеймс.
Дръмънд влезе в асансьора и показа една ръчка, която се намираше вляво от вратата.
— Натиснете я наляво, за да се изкачите нагоре. Колкото по-наляво я натискате, толкова по-бързо се изкачвате. Не забравяйте да спрете на покрива, за да не се налага да търсим вас и останалите пасажери на луната.
— Има механичен сензор, който забавя скоростта и спира на този етаж, независимо какво прави операторът — каза полковник Райс, който очевидно се беше притеснил, че Джеймс може да приеме буквално думите на Дръмънд.
Джеймс поклати глава и се опита да върне ключа на Холмс.
— Глупости — рече Холмс, отказвайки да го приеме. — Возили сте се в хиляди асансьори, господин Джеймс.
— Не чак толкова — изръмжа писателят. И наистина, Лондон имаше нужда от модерни асансьори не повече, отколкото любимите му Рим или Флоренция.
Когато въпросът беше решен, Холмс се обърна към стоящия до него в асансьора Дръмънд.
— На колко снайперисти се спряхте?
— Президентът Кливланд категорично отказва по покривите да се виждат мъже с пушки — отвърна Дръмънд. — Казва, че разположените върху всяка сграда войници ще вкарат в този щастлив ден усещане като от Второто встъпително слово на Линкълн.
— Добре, добре — каза Холмс. — Колко скрити снайперисти сте разположили?
— Дванайсет — рече Дръмънд. — Проснати по очи или прикрити по някакъв друг начин върху покривите на всяко Голямо здание, което визуално се подрежда в една линия с цялата южна променада на тази сграда.
Холмс кимна.
— Телескопични мерници?
— С двайсеткратно увеличение.
— Не забравяйте да им напомните, че не трябва да стрелят, докато или не им дам сигнал, или не ме прострелят — каза Холмс. — Не искаме над главите на сто хиляди души да се разрази престрелка.