Изстрелът, който щеше да убие Холмс през това време, нямаше да бъде чут нито от хората на площада, нито от някой от снайперистите на Дръмънд.
Холмс погледна към дългата почти триста фута обтяжка, спускаща се от стълба в ъгъла, където се криеше Лукан, към сигналния маяк в езерото. Знаеше, че Лукан е монтирал някакъв уред към нея, но елементарността му беше впечатляваща: просто едно махово колело, монтирано в заварен непълен квадрат от метал, който да го придържа към жицата, с модифицирани, облечени в гума дръжки на велосипед, висящи в долната му част.
— Елегантно — каза Холмс, кимвайки към уреда за бягство. Сигурен беше, че близо до мъничкия бетонен остров на маяка чака бърза моторна лодка. — Но полицията и тайните служби вече знаят за „Зефир“.
Лукан Адлер сви рамене и се подсмихна.
— „Зефир“ и без това беше предназначен за отвличане на вниманието.
Дейвис представи президента и оркестъра, заедно с хора, подкараха „Привет, Колумбия“, докато Кливланд се качваше на ниския подиум. Холмс не погледна през рамо, за да го види.
Лукан Адлер повдигна пушката си, прицелвайки се в гърдите на детектива.
— Свали си сакото, жилетката и ризата — каза Лукан достатъчно високо, за да бъде чут, въпреки шума, който се вдигаше долу. — Но използвай само лявата си ръка. Бързо! Ако не си готов до трийсет секунди, ще стрелям.
Лявата ръка на Холмс се захвана тромаво с копчетата и закопчалките. Но преди да изтекат трийсетте секунди, той вече стоеше гол от кръста нагоре.
Лукан продължи да го гледа през мерника.
— Две изходни рани. Добро групиране, предвид разстоянието. Обърни се. Веднага!
Холмс се обърна и погледна към прожектора, под който се беше крил през последните шест часа.
— О, този, третият белег, изглежда много страховит, господин Холмс — изсъска Лукан. — Куршумът вътре ли е все още? Не, мисля, че не е. Да не би наоколо да се е въртял някой беден тибетски овчар, който го е издълбал с ръждивата си лъжица? Леле, сигурно много е боляло. Обърни се и ме погледни! Веднага!
Холмс се обърна с лице към младежа, който съвсем доскоро още е бил момче, но въпреки това притежаваше черния, стъклен поглед на кобра. Ръцете на детектива висяха отпуснати покрай тялото му. Лъчите на слънцето топлеха приятно голото му тяло.
— Разумно ще е да те убия, преди да убия Кливланд — рече Лукан, който очевидно се забавляваше. — Но ще е по-весело да ти позволя да гледаш как застрелвам президента и две секунди след това да го последваш. Какво мислиш, господин детектив?
Холмс не отговори нищо. Зад гърба му се отвориха вратите на асансьора.
Хенри Джеймс се опита да остане в кабината на асансьора, но жената — по-висока и по-силна от него — го сграбчи за ръката и го повлече след себе си по Наблюдателната палуба.
Ето го и Шерлок Холмс, който гледаше към другата страна — на дневна светлина белезите му приличаха на лъчи, излизащи от лунните кратери на гърба му — а Лукан Адлер насочи пушката към тях двамата.
— Я виж ти, госпожо Бакстър — рече младежът с подигравателен глас. — Застани до скъпия ми стар татко и дръж проклетия револвер насочен надолу.
Излизайки иззад Холмс, за да може детективът да я види, Ирен Адлер насочи пистолета към гърдите му и каза:
— Не искам да го насочвам надолу. Искам да се прицеля в сърцето му. — И тя направи точно това.
Лукан се засмя със стържещ глас, сякаш пилеше стомана. После каза, надвиквайки музиката и шума отдолу:
— И вие, господин Хенри Джеймс, писателят, когото Холмс влачеше със себе си през целия месец като домашно агне на каишка. Знайте, че и днес ще останете жив, господин Джеймс. Възхищавам се на романите ви. Толкова е болезнено да се четат. Аз харесвам болката. Тя трябва да продължи.
Музиката спря. Тълпата заликува, но бързо се укроти след няколко звучни шъткания.
Президентът Кливланд започна да говори. Всички вестници твърдяха, че има силен, звучен глас, но думите му не се чуваха от такова разстояние. Мишо цвърчене, последвано от гръмки ръкопляскания.
— Първо мишената — промърмори Лукан, вдигна и положи маузера върху фланеца на прожектора, прицелвайки се в президента. Холмс знаеше, че гърдите и коремът на Кливланд ще изпълнят мерника на Лукан.
— Не, първо Холмс! — извика Ирен Адлер, прицели се от седем или осем фута в Холмс и запъна ударника на револвера.