Хенри Джеймс реагира така, както никога досега. Той скочи към Ирен Адлер, успя да я хване за китката и да натисне ръката ѝ надолу, осъзнавайки, твърде късно, че тя вече беше отместила пистолета от Шерлок Холмс и го беше насочила към сина си.
Гърмът от револвера оглуши писателя.
Вместо да улучи Лукан Адлер в гърдите, каквото беше намерението ѝ, куршумът удари младия мъж в десния крак. Лукан изгуби равновесие и падна на пода, но се претърколи като някоя котка от джунглата, изправи се на едно коляно и, притиснал приклада на маузера към рамото си, се завъртя към тях.
Холмс се беше затичал към Лукан още преди пистолетът да стреля, но Джеймс веднага разбра, че детективът няма да успее да измине разстоянието навреме.
Кълнейки болката в крака си, но стиснал пушката с абсолютна увереност, Лукан Адлер се прицели и стреля.
Джеймс усети куршума, който прелетя покрай дясното му ухо, а Ирен Адлер извика и падна по лице. Писателят прояви достатъчно присъствие на духа, за да се огледа за пистолета, но тя сигурно лежеше върху него.
Раненият ругаещ Лукан се накани да завърти дулото на пушката към Холмс, но детективът се беше приближил и я изрита настрани. Тежкото оръжие падна на павираната променада и се плъзна с дрънчене по нея.
Лукан бързо приклекна и внезапно между кокалчетата на дясната му ръка се появи тясно смъртоносно острие. Десният му ръкав беше разкъсан и Джеймс видя елегантния механизъм, който бе изстрелял острието напред. Младежът замахна към голия корем на Холмс и, макар детективът да изви гърба си като лък, Джеймс видя хвърчащите пръски кръв.
Лукан Адлер се обърна, скочи върху парапета, сграбчи дръжките на велосипеда, преряза придържащата го връв с един замах на острието и рязко се спусна надолу по дългата обтяжка.
Шерлок Холмс не се спря и за секунда. Продължавайки да ръси капки кръв из въздуха, той се затича към парапета, скочи върху него и се хвърли от сто фута височина.
10.
Невидимата тълпа от сто хиляди души изрева, сякаш аплодираше самоубийството на Шерлок Холмс. Хенри Джеймс изтича към парапета зад прожектора и видя с периферното си зрение огромните знамена, които се разгънаха от Земеделското здание и другите грамадни сгради, воалът на огромната Статуя на Републиката в Лагуната южно от него най-после падна, фонтаните оживяха. Част от него осъзна, че президентът Кливланд беше останал жив достатъчно дълго, за да натисне златния бутон върху кадифената възглавничка.
По-късно му хрумна, че всеки истински джентълмен първо щеше да провери състоянието на Ирен Адлер Лорн Бакстър и да ѝ помогне, ако може. Но в този момент на Хенри Джеймс не му пукаше за състоянието на майката на Лукан Адлер.
Той изтича до парапета на югоизточния ъгъл на сградата и ахна.
Холмс не бе успял да скочи достатъчно напред, за да се хване за облечените в гума дръжки на велосипеда. Вместо това се беше вкопчил с едната си ръка в колана на Лукан Адлер, а с другата стискаше яката на ризата му.
Яката се откъсна, а ризата се разпра по шевовете още докато Лукан извръщаше тялото си към Холмс. Джеймс ясно видя механизма с ножа, прикрепен към ръката му, който беше изстрелял широкото плоско острие между пръстите на убиеца.
Холмс се залюля, прехвърли се покрай извръщащия се Лукан и се изкатери като маймунка по предната част на велосипеда. Дясната му ръка вече се беше вкопчила в шията на младия мъж, придърпвайки главата на Лукан надолу като за целувка, а лявата пусна бързо колана, за да сграбчи дясната китка на убиеца, блокирайки острието. Но действието му не беше достатъчно бързо, за да избегне втора рана. Джеймс отново зърна капки кръв във въздуха… кръвта на Холмс.
Писателят се огледа обезумял. Съзнанието му беше регистрирало звука от асансьора, който сега слизаше надолу, но това не означаваше нищо за Джеймс. Ирен Адлер продължаваше да лежи по лице, вероятно мъртва.
Джеймс съзря маузера. Вдигна го бързо — господи, колко тежеше — и го опря на металния парапет, опитвайки се да погледне през телескопичния мерник.
Стиснал здраво дървения приклад, той раздвижи добре смазания, майсторски сглобен затвор на оръжието. Патронът — Джеймс можеше да види оловния му връх с издълбано върху него X — се издигна в гнездото и падна под прожектора.
Доколкото му бе известно, това трябваше да е последният патрон в пушката. Нямаше време да проверява. Нито пък се запита, както би направил всеки, който познава добре огнестрелните оръжия, с колко се е отместил мерникът при цялото това подмятане по земята.