Преди Джеймс да успее да възрази, Холмс продължи:
— Чувал съм да го споменават като полковник Хей. Служил ли е в армията?
Джеймс се подсмихна.
— На двайсет и две годишна възраст Хей станал помощник на Джон Николай, личния секретар на президента Ейбрахам Линкълн.
Холмс чакаше с безстрастно изражение. Джеймс очакваше да види някакво проблясване в погледа, някакъв знак, че детективът е впечатлен — или дори заинтригуван — но такъв не се появи.
— Всъщност — продължи Джеймс, — Хей е служил като втори секретар на Линкълн по време на най-мрачните години от Гражданската война. Но, виждате ли, за втори секретар не е предвидено заплащане. Нито дори за помощника на господин Николай като секретар. Затова приятелят му Николай уредил младия Джон Хей да получава заплата като служител на Вътрешното министерство, назначен към Белия дом. Когато през 1864 година това било оспорено от някакъв финансов комитет, Военният департамент произвел Хей в чин майор — „помощник генерал-адютант на доброволческите формирования“ мисля, че беше цялото му звание. Година по-късно го повишиха в подполковник и скоро след това получи чин полковник.
— Без дори да е помирисвал бойното поле — рече Холмс.
— Само при обиколките с президента Линкълн.
— Предполагам, че оттогава господин Хей е показал определени постижения — освен увеличеното богатство и съпругата — каза Холмс.
Джеймс не хареса особено тона на детектива. Стори му се твърде… вулгарен. Но реши в момента да не го прави на въпрос. Келнерите стояха до стените в другия край на вагона, скръстили официално ръце пред слабините си, в очакване двамата с Холмс да си тръгнат.
— Още през хиляда осемстотин седемдесет и четвърта, когато на трийсет и пет годишна възраст Джон Хей се ожени за Клара Стоун, той вече беше минал през три важни дипломатически поста в три държави. — Джеймс не добави, че Хей се беше оплакал от маниерите, езика, културата и правителствата и на трите важни европейски държави, в които бе работил. — Освен това през хиляда осемстотин седемдесет и четвърта — додаде той, — Джон вече беше известен и като поет, и като изтъкнат журналист. Прочу се с отразяването на Големия пожар в Чикаго, покушението срещу президента Гарфийлд през осемдесет и първа и процеса срещу анархиста-убиец Шарл Гито.
— Интересно — рече Холмс. — Признавам, че нямах никаква представа, че срещу президента Гарфийлд е било извършено покушение, и то от анархист.
Джеймс просто не можа да повярва на думите му и предпочете да замълчи.
— Господин Хей продължава ли да работи като журналист? — попита Холмс. Детективът беше запалил лулата си и не обръщаше никакво внимание на нетърпеливите келнери.
— Започна като редактор в прочутия вестник на господин Грийли — „Трибюн“ — но после се върна на правителствена служба — отвърна Хенри Джеймс. — През осемдесет и осма клетият президент Гарфийлд покани Джон да се премести от Държавния департамент в Белия дом, за да му стане личен секретар. Но Хей отказа. Напусна държавната служба преди Гарфийлд да бъде застрелян. Сред останалите му занимания в миналото — или може би трябваше да ги определя като развлечения — беше писането на литературни произведения под чуждо име. Веднъж приятелят му Хенри Адамс написа и публикува под чуждо име романа си, озаглавен „Демокрация“. Оттогава непрекъснато се спекулира за самоличността на автора; в един момент дори Клоувър Адамс и Кларънс Кинг бяха сред заподозрените, но повечето експерти бяха сигурни, че истинският автор е Джон Хей. Човек би могъл да заподозре, че „Петте купи“ се наслаждаваха на хаоса, който бяха породили в литературния свят.
— Демокрация — промърмори Шерлок Холмс, без да вади лулата от устата си. — Тя не се ли продаваше доста добре в Англия преди няколко години?
— Невероятно добре — рече Джеймс. — В Англия. В Америка. Във Франция. В Германия. Дори на Тимбукту, доколкото ми е известно. — Той с изненада долови горчивината в гласа си.
— А Клара Хей? — попита Холмс. Той извади часовника си от джобчето на гърдите и го погледна.
— Дамата си остава дама — отвърна Джеймс. — Изключителна домакиня. Другарка на съпруга си. Щедра душа. Един от най-важните стълбове на Вашингтонския социален живот.
— Как бихте я описали… физически? — попита Холмс.
Джеймс посрещна безочливия въпрос с повдигане на вежди.
— Красиво лице. Безупречен вкус за облекло. Прекрасна коса. Изискан вид. Физически… леко приятно закръглена.