За момент всичко му се стори размазано, но след това в малкия кръг на мерника се появиха, макар и доста мъгляви, фигурите на Холмс и Лукан. Ризата на младия мъж беше разкъсана на парчета и покрита с кръв — кръвта на Холмс, осъзна Джеймс. Голата кожа на Холмс беше бяла, разранена и окървавена, също като ризата на врага му.
Единствената причина, че не бяха стигнали още до края на обтяжката, бе, че механизмът на Лукан не беше предвиден за толкова голяма тежест. Беше изминал с висока скорост около трийсет или четирийсет фута, после забави, почти спря, но отново се устреми напред.
Двамата мъже се биеха по-скоро като животни, отколкото като хора. Холмс стисна дясната китка на Лукан и притисна металния механизъм на острието към жицата. Проблеснаха искри. Механизмът се изкриви и от него вече нямаше почти никаква полза в боя.
Лукан се вкопчи в дръжката на велосипеда и започна да нанася удари със свободната си ръка върху главата и раменете на Холмс, докато детективът обви тялото му с крака и започна да се катери по предната му част. Двамата се опитваха да си нанесат удари с глава и да хапят. Лукан използва пръстите на лявата си ръка, за да бръкне в очите на Холмс, а детективът успя да освободи лявата си ръка дотолкова, че да нанесе саблен удар по гърлото на убиеца.
Джеймс осъзна, че потта замъглява зрението му. Той избърса дясното си око с опакото на дланта си и погледна отново към двамата мъже през кръглия телескопичен мерник. Скрипецът отново забави скоростта си, а те заизвиваха телата си, биеха се, хапеха, ритаха и се опитваха да си извадят очите, но после колелото като че ли се освободи и отново потегли надолу към далечния маяк в езерото Мичиган.
Бяло петно изпълни телескопичния мерник и Джеймс реши, че това е — може би е — гърбът на Лукан Адлер. Писателят затаи дъх и дръпна спусъка, но не беше притиснал добре приклада на маузера към рамото си — откатът го отхвърли назад от полуприклекналата му стойка и Джеймс се приземи върху задните си части.
Колелото беше изминало сто и трийсет фута по двеста и четирийсетфутовата обтяжка; Холмс се беше вкопчил в дръжката му и се бе издърпал на нивото на Лукан. Двамата мъже вече се намираха лице в лице и Лукан се беше ухилил широко, докато те се биеха с лакти, юмруци, глави и колене.
Лукан бе успял да оправи привързания към ръката му механизъм и сега острието отново стърчеше между кокалчетата на пръстите му, а лявата му ръка беше стиснала здраво дръжката на колелото. Холмс също стискаше дръжката с лявата си ръка и това му пречеше да защити оголената лява част на тялото си.
— Умри, проклет да си! — изкрещя Лукан Адлер, замахвайки с острието с намерението да го забие в сърцето на Холмс.
Детективът каза нещо, което Лукан не можа да чуе добре — може и да беше „Бог да ми прости“ или „Бог да ти прости“ — но каквито и да бяха думите, те не означаваха нищо сега, преди смъртоносния замах.
Внезапно един куршум разсече тясното пространство между двамата мъже, проряза бразда в рамото на Лукан и облиза отзад китката на спускащата се дясна ръка на детектива.
Това бе достатъчно, за да промени посоката на острието и вместо да се забие в сърцето на Холмс, то разряза плътта му и се плъзна по ребрата.
Холмс измъкна мъничкия колоездачески пистолет от джоба на панталоните си, притисна го към корема на Лукан — високо, при диафрагмата, точно под мястото, където мускулестата плът на убиеца се срещаше с костта — и стреля два пъти в тялото на Лукан Адлер.
Джеймс осъзна, че Дръмънд и неколцина от облечените му в сиви костюми хора са изтичали до него, докато останалите проверяваха лежащата в безсъзнание Ирен Адлер. Дръмънд чу двата пистолетни изстрела, но беше сигурен, че това е двойно ехо от неговия изстрел с пушката.
Дръмънд му помогна да се изправи на крака и точно в този момент Лукан Адлер, който все още се намираше на седемдесет фута във въздуха, разпери ръце и полетя надолу. Холмс се беше вкопчил в дръжките на скрипеца, който набираше скорост към маяка.
Лукан падаше грациозно, с разперени ръце, в поза, която Джеймс можеше да оприличи единствено като Христова, главата му бе отметната назад, сякаш гледаше към небето. Писателят беше сигурен, че убиецът ще падне във водата, но в последния момент тилът на Лукан Адлер се удари в бетонния морски вал със звук, който се чу чак от мястото, където Джеймс и останалите мъже стояха вцепенени и безмълвни.
После Джеймс видя, че Холмс или се пусна, или падна от скрипеца от височина поне четирийсет фута — но падна във водата съвсем близо до бетонните блокове, които поддържаха маяка. Писателят, Дръмънд и двама от агентите изтичаха напред и се взряха напрегнато в повърхността на морето, за да видят дали Холмс ще се появи. Дръмънд погледна през бинокъла си, след което го подаде на Джеймс.