— Знам, че вие сте напечатали и изпратили всички картички с надпис „Тя беше убита“, Клара — каза Холмс. — Мисля, че вече трябва да се спрете.
— Това е най-обидното и абсурдно нещо, което някога съм… — започна Клара Хей, притискайки двете си ръце към бузите.
— Двамата с господин Хей сте отседнали за три дни в Хартфордския дом на господин Клемънс година след смъртта на Клоувър Адамс — рече Холмс. — Често сте оставала сама и Клемънс дори си спомня, че сте го попитали как работи новата му печатаща джунджурия.
— Абсурд… — единствено успя да произнесе Клара Хей.
— Открих двама от прислужниците на господин Клемънс, спомнящи си за звука от печатане, който се е чувал от стаята за билярд, докато Клемънс и Хей били излезли да се разходят, а вие сте били сама в къщата онзи следобед, Клара — каза Холмс. — Но накрая се оказа, че парите, госпожо Хей, ми подсказаха вашето участие.
— Парите?
— През пролетта на хиляда осемстотин деветдесет и първа, малко преди да поема към шарадата край водопада Райхенбах, братът на Клоувър, Нед, ме покани да дойда в Америка, за да разследвам „загадъчните картички“, които се появявали всяка година на годишнината от смъртта на Клоувър. Не излъгах, когато казах, че съм взел един долар от него, за да имаме сключен договор и да се заема със загадката при първия удобен случай… твърде късно за горкия Нед, за съжаление… но той ми предложи три хиляди долара, за да дойда веднага в Америка и да разгадая смущаващия случай с картичките, преди да се заема с нещо друго.
— Нед никога през живота си не е разполагал с три хиляди долара — прошепна Клара Хей.
— Точно това ми казаха и съпругът ви, и Хенри Адамс, когато споменах сумата — рече Холмс. — Те настояха, че Нед си е измислил тази сума пари, госпожо Хей. Но Нед ми показа трите хиляди долара в стаята ми на улица Бейкър Стрийт 221Б. Умоляваше ме да ги взема и да тръгна веднага с него за Америка, където, каза той, ще има повече пари, ако си свърша работата както трябва. Още тогава усетих, че Нед Хупър никога не бе разполагал със средства дори да пътува до Европа. Това бяха чужди пари. Някой друг имаше нужда от детектив.
Клара Хей го погледна в очите с предизвикателство, нещо, което той не предполагаше, че ще види у нея.
— Да не би сега да искате тези три хиляди долара, господин Холмс? След като вече сте… как се изразяваше доктор Уотсън в своите разкази?… След като сте „разнищили“ този неразрешим случай? Или искате повече пари, за да гарантирате мълчанието си? Чековата ми книжка е тук. — Тя дори я извади, заедно с една писалка, от чекмеджето на близкото бюро.
— Искам просто да знам защо, госпожо Хей? Защо цели седем години сте се стараели всичките четирима оцелели от „Петте купи“ да получават тези картички на всеки шести декември?
— Защото знаех, че нещо не е наред — изръмжа нервно Клара. — Аз дори не харесвах Клоувър Адамс чак толкова, господин Холмс. Намирах я за арогантна и надменна, повече отколкото позволяваше положението ѝ в обществото. Ние бяхме Пет купи, господин Холмс, но всеки ден в пет следобед, по време на разговорите пред камината у семейство Адамс, Клоувър винаги беше Първата купа… след самоубийството ѝ Хенри Адамс и дори моят Джон започнаха да я наричат така… а аз не бях дори Пета купа. Мъжете обичаха да се шегуват с Кларънс Кинг, че трябва да се ожени за някоя от своите смугли дами от Южните морета, за да си имаме и Шеста купа, но вече бях Шестата купа. Никога не измислях навреме остроумни отговори. Винаги ми липсваше духовитост. Винаги ми липсваха познания по време на техните дискусии… — Беше избъбрила всичко това на един дъх, като навита докрай механична играчка на ключе. — През цялото време сочеше с писалката към Холмс, сякаш държеше в ръката си стилет или пистолет, но сега я прибра обратно в чекмеджето, заедно с чековата книжка. — Знаех, че когато онази Ребека Лорн тръгна да се сприятелява с горката самотна, нещастна Клоувър Адамс, някой — най-вероятно Ребека или онзи ужасен неин братовчед Клифтън — е намислил нещо. Нещо вредоносно. Нещо, което Клоувър нямаше да понесе. И все още продължавам да вярвам, че това е причината за самоубийството на Клоувър, ако наистина е било самоубийство.
Няколко минути двамата седяха в пълно мълчание.
Най-накрая Холмс каза тихо:
— Но това не е истинската причина да изпратите Нед Хупър чак в Лондон, за да ме наеме с онази купчина пари да разследвам разни неща за „Петте купи“.
Тя подскочи и седна с изпънат гръб. Едва успя да процеди следващите си думи през стегнатото си гърло.