Холмс кимна и Джеймс забеляза, че челото му е покрито със ситни капки пот, въпреки приятната хладна свежест на вечерта и лекия бриз.
— Реших, че трябва да се откажа от онова хероиново лекарство, което си инжектирах по няколко пъти на ден в Америка — рече тихо Холмс. — Споменах ли ви наименованието на тази хероинова субстанция?
— Не — рече Джеймс. — Мислех си, че вие… Не съм сигурен какво точно си помислих…
— Както и да е — продължи Холмс с все същата полуусмивка, — дори двумесечната употреба на това нещо прави отказа от него ужасно преживяване. В следващите месеци сигурно ще се видя с доктор Уотсън и той ще бъде изключително разочарован от мен, ако се върна в Англия пристрастен към някаква нова отрова.
— Значи завинаги се отказвате от този хероин?
— О, да — отвърна Холмс. — Но не затова ви потърсих, Джеймс.
— А защо?
— Защото след четирите и половина дни, прекарани в повръщане, главата ми внезапно се проясни и аз осъзнах защо през последните дни в Америка бяхте в лошо настроение и толкова замислен.
Джеймс извърна поглед и усети вкуса на надигащата се в гърлото му жлъчка.
— Убих човек, Холмс. Прострелях и убих човешко същество. Той беше злодей и заслужаваше да умре… но не и от моята ръка. Аз съм творец, създател, не… — Гласът му заглъхна.
— И аз реших, че това сте си помислили — рече Холмс. — И сте луд, Хенри Джеймс. Трябваше да присъствате на обсъждането на операцията с Дръмънд, полковник Райс и останалите, след като всичко приключи, вместо да си тръгнете.
— За какво говорите, Холмс?
Детективът вдигна превързаната си ръка.
— Изстрелът ви не е убил никого, Джеймс. Куршумът е преминал през ръкава на ризата на Лукан Адлер… може и да го е одраскал дотолкова, че да го накара да трепне и да спаси живота ми от онова острие… след това опари обратната страна на дланта ми и продължи по безгрижния си път към езерото. Вие… не сте… убили… никого.
Джеймс имаше чувството, че всеки момент ще се разплаче от облекчение, от което му се догади, но вместо това стисна по-силно дървения парапет и се втренчи в залязващото слънце.
— О — рече Холмс, — когато приключих с малкото приключение по отказването ми от наркотика, аз осъзнах, че съм забравил да ви съобщя за двете телеграми, които получих в Ню Йорк малко преди да отплаваме. — Детективът измъкна две листчета от джобчето на гърдите си.
Макар да имаше усещането, че за пръв път от седмици може да си поеме дълбоко дъх, Джеймс го слушаше с известен страх.
— Първата е от нашия приятел агент Дръмънд и е чисто информативна — каза Холмс, разгъвайки листа хартия с известно усилие заради бинтованата си ръка. — Цитирам:
ИНФОРМИРАМ ВИ, ЧЕ ИРЕН АДЛЕР ИЗБЯГА ОТ ОХРАНАТА В ЛЕЧЕБНИЦАТА НА КОЛУМБОВОТО ИЗЛОЖЕНИЕ ДЕН СЛЕД КАТО НАПУСНАХТЕ ЧИКАГО ТЧК ГВАРДЕЕЦ ОТКРИ, ЧЕ СИ Е ОТРЯЗАЛА КОСАТА НАД УМИВАЛНИКА ДОСТА КЪСА СПОРЕД НАС И ЧЕ ЕДИН ОТ ПАЗАЧИТЕ Е БИЛ НАДВИТ, ЛИШЕН ОТ УНИФОРМАТА СИ, ЗАВЪРЗАН, СЪС ЗАПУШЕНА УСТА И Е БИЛ ЗАТВОРЕН В КИЛЕР ТЧК ИРЕН АДЛЕР МОЖЕ ДА Е ИЗБЯГАЛА ОБЛЕЧЕНА В УНИФОРМА НА ГВАРДЕЕЦ ПРЕСТРУВАЙКИ СЕ НА МЪЖ ТЧК ВНИМАВАЙТЕ ЗА ЖЕНА С ЛЯВА РЪКА, ОКАЧЕНА НА ПРЕВРЪЗКА ТЧК МОЖЕ ДА Е ВЪОРЪЖЕНА И СЕ СЧИТА ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНА ТЧК
ДРЪМЪНД
Макар да нямаше никакво намерение да го прави, Джеймс избухна в смях и установи, че му е трудно да се спре. Холмс се присъедини към него и това накара писателя да се разсмее още по-гръмко. Сам не знаеше защо се смее. Просто вече му се струваше, че всичко наистина е… свършило.
— Тази телеграма, която получих в Ню Йорк точно преди да отплаваме, набързо ще ви отрезви, Джеймс, уверявам ви. — Холмс разгъна тромаво второто листче и го прочете внимателно, с по-сериозен от обичайното глас. — Тя е от брат ми Майкрофт, който никога не се интересува от цената на допълнителните думи в телеграмата. Това се отнася и за мен. От Майкрофт:
ШЕРЛОК, НАЛАГА СЕ ДА ПРОДЪЛЖИШ ПЪТУВАНЕТО СИ ДО ГЕНУА НА БОРДА НА КОРАБА ЮНАЙТЕД СТЕЙТС И СЛЕД ТОВА ДА ПРОДЪЛЖИШ НА СЕВЕР КЪМ ЛЮЦЕРН ШВЕЙЦАРИЯ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО БЪРЗО ТЧК АЗ ЩЕ БЪДА ТАМ СЛЕД ДЕСЕТ ДНИ ТЧК ПРОВЕЖДА СЕ КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО ЗНАЧЕНИЕ ТЧК ПРИСЪСТВИЕТО ТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТЧК
МАЙКРОФТ
Холмс прибра телеграмите и двамата мъже се спогледаха.
— Вашият по-голям брат и моят по-голям брат едновременно в Люцерн — каза Хенри Джеймс с изненадан, преливащ от недоверие глас. — И ние двамата с тях? Невероятно.
— Съгласен съм — каза мрачно Холмс.
Внезапно покрай тях премина един млад мъж с дебело палто, наметнато върху раменете му, и голямо бомбе, придърпано ниско над очите му.