— Старите навици на ергена, уви — отвърна Джеймс. — Особено в първата утрин след доста тежка седмица и почти непрекъснато пътуване.
— Тогава двамата с Клара очакваме да ви видим по-късно през деня — засмя се Хей. — Господин Сигерсон? Вие желаете ли да донесат закуската ви в стаята?
— Искрено се надявам, че ще мога да се видя с госпожа Хей на закуска — отговори Холмс със скандинавски акцент, който се стори на Джеймс твърде преувеличен — и откровено фалшив.
— Чудесно! — извика Хей. — Двамата с Клара държим да научим всички клюки за Хари. — Той се усмихна на Джеймс, за да покаже, че се шегува. — Но като говорим за храна, господа, знам колко късно е пристигнал влакът, както и че в проклетия „Колониъл Експрес“ не предлагат вечеря при наближаването на Вашингтон. Сигурно умирате от глад.
— Обядвахме доста късно… — започна Хенри Джеймс, изчервявайки се леко — не от мисълта, че затруднява домакина си, а защото беше ужасѐн от онова, което правеше.
— Глупости, глупости — каза Хей. — Сигурно сте ужасно гладни. Ще наредя на Кук и Бенсън да ви приготвят една лека вечеря. — Той постави добре поддържаните си ръце на раменете им и ги поведе през огромното, но приятно топло помещение към трапезарията.
Джеймс веднага забеляза, че трапезарията беше по-голяма, по-елегантна и със сигурност обзаведена с по-изтънчен вкус от трапезарията, която бе видял на снимките от Белия дом. Във всяка стая, в която влизаха или покрай която преминаваха, Джеймс забелязваше изкусно и красиво изработени каменни камини. Стените бяха отрупани с шедьоври на изкуството, разнообразени от древни гоблени и поставени в рамка леки ескизи — признак на възвишен вкус, комбиниран с изтънчена колекционерска еклектика.
„Леката вечеря“ се състоеше от бюфет, отрупан с прясно опечена пуйка, половин вирджинска шунка, салати и попарени зеленчуци, а във втори бюфет проблясваха вина, кларети, уискита, бутилирани води и най-различни ликьори. Дългата маса беше подредена за трима в единия край и я осветяваше голям канделабър.
— Тази вечер всички сме ергени — засмя се Хей. — Ще трябва сами да се погрижим за себе си.
И те, разбира се, го направиха, като посочваха на Бенсън и другите двама помощник-икономи какво да слагат в чиниите им.
Когато се настаниха в кръга от светлина, осигурявана им от свещника, и след като Хей вдигна тост за успешното им пристигане в Америка, те започнаха да се хранят. Джеймс с изненада установи, че въпреки гаденето, което бе изпитвал при прехода от огромната гара, той наистина умираше от глад.
— Хари — каза Хей, обръщайки се към Джеймс, — със съжаление трябва да ти съобщя, че Адамс все още не се е върнал от лудешкото си пътешествие до Куба, на което замина с Филипс. Трябваше да се прибере у дома миналата седмица, но някъде по пътя се засякъл с Александър Агаси и оттогава е пратил всичките си планове по дяволите; сега двамата с Агаси се занимават с геоложки изследвания на кораловите рифове. Очевидно са се преместили на север, за да продължат почивката си със семейство Камерън в плантацията „Кофин Пойнт“ на остров Света Елена. Смея да заявя, че Адамс не се е забързал да се прибира, за да прекарва времето си с мен или с останалите си приятели.
— В такъв случай значи ще изпусна срещата си с него? — попита Джеймс, шокиран от осезаемото облекчение, което долови в гласа си.
— О, не, не мисля! — извика през смях Хей. — Вярвам, че Адамс ще се появи в първата седмица на април… само след няколко дни. А докато пристигне, можете да се наслаждавате на нашата сравнително уравновесена компания.
Хей се обърна към Шерлок Холмс.
— Как ви се стори вечерята след горещините по време на плаването и неекспресното ви пътуване с „Колониъл Експрес“, господин Сигерсон?
— Много вкусна — отвърна Холмс и Джеймс установи, че детективът наистина беше хапнал няколко залъка от шунката. — Великолепна, господин Хей.
— Добре, добре — избоботи Джон Хей. — А ние ще направим всичко по силите си, за да се погрижим и остатъкът от престоя ви във вашингтонския ни дом да бъде също толкова приятен. — Хей отново се обърна към Джеймс. — О, Хари, още един бонус — днес научих, че Кларънс Кинг ще пристигне утре във Вашингтон; най-вероятно се прибира от някоя мексиканска златна мина и прие да вечеря с нас в неделя. Тогава ще присъства и дипломатическият емисар на крал Оскар II. Кларънс ще се радва да те види след всичките тези години.