Куфарчето му съдържаше странен комплект дрехи. В горния вътрешен джоб на сакото от туид той носеше снимките на трима мъже, единият от които бе много по-млад от другите двама. В десния джоб на панталона си Холмс носеше направен във Франция нож с пружина и шестинчово острие, което беше толкова остро, че можеше да избръсне всички косъмчета на ръката, без човек да усети най-лекото докосване.
В този свой ден на „изследване“ на Вашингтон, Холмс имаше две цели: първата бе обикновена поръчка, която можеше да се окаже малко скъпичка; втората беше продължителна разходка из райони, които почти сигурно бяха опасни. Той с нетърпение очакваше да се заеме с втората задача.
И сега, докато се разхождаше бавно, привидно без да обръща внимание на заплашителното време или дори на заобикалящия го град, той забелязваше — както бе обучен и свикнал — почти всичко около себе си.
Установи, че никой не го следи.
Забеляза, че макар край Лафайет Скуеър и Президентския дворец — който американците бяха започнали да наричат Белия дом — къщите да бяха доста приятни, те бяха построени предимно в безличния стар федералистки стил, при който скромните им стълбища излизаха директно на тротоара. Изключение правеха грамадните, построени от червени тухли къщи-близнаци на семействата Хей и Адамс, проектирани от Ричардсън. Още докато се отдалечаваше от имението на Хей, Холмс забеляза, че тухлите, с които бе построена къщата на Шестнайсета улица, бяха уникални: по-дълги, по-широки и по-високи от стандартните строителни тухли. Все още не беше разглеждал фасадата на къщата на Хенри Адамс, която се намираше на Ейч Стрийт, но се надяваше скоро да намери време и за това.
Цъфналите дървета покрай неособено широкия тротоар бяха сравнително млади и ниски. Само в парковете се виждаха кестени и брястове, които бяха достигнали пълната си височина. Въпреки блестящо бялата си архитектура в римски стил и няколкото големи монумента, Вашингтон, окръг Колумбия, макар и над стогодишен, излъчваше усещането за нов и доста заспал град.
Булевардите бяха широки, но не твърде оживени в късната утрин; по лондонските или парижките стандарти си бяха доста празни. На по-оживените пресечки Холмс виждаше малките покрити двуколки — които американците наричаха „бъгита“ — както и модните кабриолети и файтони, търговските дилижанси и покритите с брезент „платформи“, натоварени с напълнени с мляко гюмета или с мраморни блокове, понякога през улицата профучаваше по някоя стилна карета, теглена от четири коня, или някоя двуколка, теглена от кучета (обикновено карана от млади хора), имаше доста лъскави черни двуместни карети като онази, която Хей бе изпратил за тях на гарата предишната вечер, изобилие от екипажи, каруци с надлъжни седалища и фургони, натоварени със стоки, минаха неколцина мъже, яхнали коне, и дори няколко лъскави, изригващи пушек месингови коли с облечени в червена кожа седалки, управлявани от мъже с кожени шлифери и големи кръгли очила.
Въпреки че на Холмс му се наложи да мине покрай Президентския дворец, погледът му не се спря дори за миг върху миниатюрната бяла сграда, в която живееше президентът Кливланд. За последен път детективът беше стъпвал в Белия дом през ноември, 1881 — по време на процеса срещу убиеца на президента Гарфийлд, жалкия и донякъде луд Шарл Гито. Холмс беше уговорен да присъства от по-големия си брат Майкрофт в Уайтхол и от началника на Майкрофт в разузнавателните служби по онова време, сър Джордж Мансфийлд Смит-Къминг.
През 1881 — също както и сега, през 1893 — официалните британски тайни служби все още не се бяха появили официално (щяха да ги основат през 1909), да не говорим за разделянето им на вътрешна служба за сигурност (МИ-5) и секретната разузнавателна служба (МИ-6), но премиерът Дизраели беше създал „Обединения информационно-разузнавателен отдел“, който всъщност представляваше комитет за надзор и политически връзки между офиса на премиера, Уайтхол и цялата сбирщина от разузнавателни служби, ръководени от Военното разузнаване, Военноморското разузнаване и още половин дузина други военни агенции.
Майкрофт Холмс, който по онова време беше само на трийсет и четири години, но вече бе незаменим за Уайтхол заради невероятните си математически и логически умения, беше вторият човек в Обединения отдел (докладваше единствено на изпълняващия длъжността директор по времето на основаването му през 1881 година, капитан сър Джордж Мансфийлд Смит-Къминг от разузнавателната служба на Адмиралтейството). Сега Майкрофт беше втори директор на зараждащата се Британска тайна служба, заедно с Уилям Мелвил.